CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

понеделник, 10 август 2015 г.

За страха и неговите големи очи :)))

Добро утро и нека е добър денят ни ! 
Защо не съм се появявала толкова дълго въобще няма да впускам в подробности да обяснявам . Просто ще напиша това , за което съм седнала и това е :)))
А то именно е за страха . Онзи - страшният Страх , онзи по - големият от нас ,,,
Като всички нормални хора и аз си имам своите страхове . Обаче , като малко по - ненормалните си мисля , че имам малко в повече от това чувство :))) Страхувам се от земетресения , от бури ( мноооого ! ) , от прилошаване , страхувам се от Нелюбов , от омразата , от високото . Ох , да - и много се страхувам от асансьори !!! Не ползвам ! Ако взема да изброявам всичките си страхове ще отиде публикацията само за това .
В днешната история ми се струва , че би било доста по - подходящо да нарека този страх неувереност в себе си , не знам . Знам , че много дълго отлагах да направя нещо . И то именно защото си страхувах  , че няма да се справя ... 
Мисля , че мина повече от месец когато в нагазина влезе жена , огледа всичко най - подробно , похвали ме за " златните " ми ръце и погледа и се спря на една кукла . Мноооого дълго се спря даже :))) И пожела да и направя такава ! А тази кукла в магзина не се продава ( пропуснах да я снимам за да ви я покажа ) , Тя ми е подарък за откриването на магазина от голямата ми дъщеря . Куклата е тип Валдорфска и представлява една белокоса сладка бабка , седнала на столче ( столчето си е мое ) дремейки с плетка в ръка . Може би подаряването на тази кукла трябваше да ми подскаже как ще изглеждам някой ден :)))) Не знам дали ще дремя над плетката , но със сигурност знам , че ще съм белокоса ( ако въобще побелея , засега няма изгледи , пък и майка ми - вече на 66 години все още не е побеляла ) , защото ужасно мразя боите ! Опитах веднъж от любопитство и повече не повторих . 
Е , както е обичайно за мен - пак се отвлякох от темата :)))
Та , за бабата - кукла . Жената пожела да и направя точно такава кукла ! Майкооооо , ако знаете как не исках точно това ! Никога не съм правила такова нещо и като всичко непознато то изглежда " страшничко " .
Обаче , приех поръчката защото не обичам да връщам хората и да им чупя хатъра , както би казала майка ми :)))
Прилежно добавих куклата - баба в списъка с поръчки и тя също толкова прилежно си зачака реда . Е да , само дето реда и дойде няколко пъти , а аз все я прескачах и прескачах . Докато не дойде датата , за която трябваше да е готова . Нали знаете - като ти опре яйцето на д - то ( извинете за израза , ама си е точен ) хващаш се - щеш , не щеш ...
И така - отне ми два дни да я направя . Не ползвах никаква готова кройка . Просто си нарисувах частите и мисля , че не сбърках !
Започнах с ръчичките , които за първи път направих с пръсти . Стаха толкова хубави , че сама се изненадах на какво съм способна :))) Последва телцето , после крачетата и накрая главата . Когато сглобих куклата се оказа , че съм се справила доста добре .
Обаче ... Стори ми се , че не това е било най - трудното . Следваше да направя тази иначе наглед съвсем обикновена кукла да прилича на Баба !
Обикновено оставям лицето и косите за най - накрая когато играчката е вече облечена и съвсем готова . Този път започнах именно от главата - страшничко ми беше и исках да мина през този страх за да мога да работя натам по - спокойно . Искам да ви кажа , че резултата толкова ме вдъхнови , че от там нататък всичко беше песен !
Куклата бабка стана прекрасна ! Няма да скромнича - мисля , че е едно от най - хубавите неща , които съм правила . 
И , знаете ли ? Скоро приятелка ме попита : Как се разделяш с тези красотички ? Отоговорих и , че когато знам , че отиват в добри ръце , че ще ги обичат колкото мен не ми е мъчно .
Искам да ви кажа , че направих доста снимки на тази бабка и докато я снимах и и се радвах с маааалко учудване от себе си установих , че това май ще е първото нещо , с което бих се разделила с мъничко тъга .
Обаче ! За пореден път разбрах , че все пак мога да плувам !
Какво общо има плуването с куклите ли ?
Ами един ден Томи и Аника попитали Пипи : Можеш ли да плуваш ? 
Пипи отговорила : Ми не знам , може и да мога . Никога не съм опитвала !
 (кратко отклонение - Пипи Дългото чорапче беше , е и ще си остане най - любимата ми книга ! Мисля , че това е книга повече за възрастни , въпреки приключенския и характер . Толкова истини за живота е побрала тази прелестна история за едно момиче с плитки и луничаво личице ... )
И така , оказа се , че мога да плувам , а изводът от всичко това е - да опитваме ! Поне да опитваме да направим нещо . Иначе никога няма да знаем дали можем да плуваме ...
Желая ви един прекрасен ден и не забравяйте за детето в себе си - то със сигурност иска да разбере дали може да плува !


















4 коментара:

Unknown каза...

Юле, поздрави моето момиче, не само за плуването,господ те е надарил, със златни ръце,неизчерпаема фантазия и голямо сърце! Не напразно хората са казали-имаш ли желание-намираш начин, нямаш ли желание - си намираш оправдание.Браво, че си се хвърлила напред с главата- много ми допадат хора с такъв характер. Аз след като навърших 60 години започнах да се уча да плета по интернет, отначало чак ми се кръстосваха ръцете, но и аз като теб започнах с една рицарска плетена "шапка".Внук ми си я харесал и ме пита,дали мога да му изплета такава? А сега де?При мен беше дали мога да свиря на пиано/интерпретация на плуването/След няколко проби-оказа се, че съм можела и на пиано да свиря.Така, че -дали плуваш или свириш -напред и само напред!
Много ми е приятно да посещавам индиректно магазина ти - и не само него. Приятен ден и
много възможности да свирене, плуване или рутинно изпълнение.

Unknown каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Unknown каза...

Благодаря ти, Юлка, за тази толкова хубава, истинска и чувствена история! Тя ми вдъхва вяра, надежда, оптимизъм и мотивация да продължа да опитвам и аз с новите творения, независимо от това колко са трудни и дали се страхувам или не. Прегръщам те и ти пожелвама в новата седмица да отдъхнеш с по-леки поръчки - заслужаваш го! <3

Юлияна Неделчева каза...

Мили момичета , искрени извинения за закъсмелия отговор !
Благодаря ви за хубавите думи , живи и здрави ми бъдете ! И да , важно е да опитваме и да не губим вяра . Нали все пак надеждата умирала последна ...
Имала съм много трудни моменти в живота си и като всички нормални хора и аз съм изпадала в отчаяние , но ... никога не съм губила надждата и куража си . Ще се уча докато съм жива ! А мисля , че и точно това ще ме поддържа такава - жива !
Целувки !

Публикуване на коментар