Жълтите лалета на баба

Когато живееш в малък и спокоен град неизменно си минавал покрай онези малки , спретнати дворчета където котето се е излегнало доволно  пред прага на къщата , където прането виси на леко увиснала връв , някъде от къщата се чува детска глъчка , малките прозорчета са леко зацапани , но пък наоколо се носи такова ухание на пролетни цветя , че ти се иска да спреш и да потънеш в тази идилия ! Поглеждаш неволно през дървения стобор и виждаш една красота - ум да ти зайде ! Грижливата стопанка на къщата е строила няколко цветни лехи като цял гарнизон . Това , което най - много те впечатлява обаче са жълтите лалета !
Те нямат нищо общо с онези вносните , холандските дето са едни огромни . Тези , жълтичките са едни такива дребнички , скромнички и неповторими ! Жлътнали са се като малки слънца в градината и весело ти се усмихват . Пожелават ти хубав ден и доволно продължават да се греят и хубавеят на слънцето . Усмихваш се и ти и отминаваш , а в устата ти остава един пролетен вкус на жълти лалета , на бабините лалета  . И едно слънце в очите . И още едно в сърцето ...
... Всичко това съм го преживяла . И продължавам да го изживявам всяка пролет , защото имам късмета да живея в един прекрасен малък град и така да вкуся от всички онези  "малки " радости на живота .
 Когато цяла сутрин ших моите жълти лалета тази картина беше пред очите ми , усещах аромата на цветята и блажено предвкусвах предстоящата пролет .
А жълтите лалета у дома се оказаха ланшни . По някое време миналата пролет бях скроила главичките им и ги зарязах за да отида на работа . После се появи нещо друго , после друго ... И такаааа - пролетта отмина и моите жълти лалета бяха изпратени в забвение в една кутия .
Понеже не обичам недовършени неща , макар и с цяла година закъснение днес у дома цъфнаха бабините жълти лалета . Девет на брой , като рождената ми дата . Току що напъпили и обещаващи една чудесна пролет :

Пожелавам ви прекрасен ден и ви оставям в компанията на моите / бабините жълти лалета :))))