Протести и кокичета

Чудя си се ... Хем сме бедни , хем сме мързеливи . Май е само е пословично трудолюбието на българите . Мързи ни да излезем и да протестираме дори !
Ден неделя ! Почивен ... Можехме да отделим по час , два да покажем че така не искаме повече.
Да , ама не ! Все искаме някой друг да свърши работата ...
И когато мартеничките ми се харесаха и получих поръчка ( съвсем неочаквано за мен ) за още бяло - червени кончета :))) , които днес трябваше да изпратя , за момент се замислих да отида ли на протеста или не ? Само за миг . И отидох !
Заради децата си . Защото искам да живеят в България ! Защото искам да се будя до мъжа си ...
И заради сънуваната си мечта за мое местенце .
Все пак успях да сколасам с мартеничките . Добавих и още едно моделче със специално намигване към Стефи :))))
А кокичетата набрах сама от селото на свекърва ми , където отидохме да видим болния ми свекър .
Природата се пробужда , България също ... Толкова надежда има в мен ...

Снимките стават все по - лоши и по - лоши . И причината не е само в безслънчевото време . Днешните снимки направих почти невиждайки какво има на дисплея . Вече две трети от него липсват , сещайте се какво виждам през останалата една трета ...
Може би съвсем скоро ще се наложи да ви напусна за известно време , поне докато не се сдобия с нова машинка :)))))

Спокойна вечер ви желая , мили хора !