Да поиграем на кукли

Спомняте ли си го това ?! Като момиченца точно така си казвахме една друга : Хайде да поиграем на кукли ! :)))
Точно това ми се случи вчера ... Звъни по телефона сестра ми по някое време и ме пита : Какво правиш како ? ( аз съм каката :))) ) А моят отговор беше : Амииии , какво ... играя си на кукли ! :)))
И си беше съвсем вярно ! Да , играех си на кукли като при това ужасно се забавлявах :)))
Първите ми спомени от играта на кукли са от съвсем невръстна детска възраст . Тогава , когато според учените децата все още не помнят . Но , аз си спомням , макар и малко смътно ...
Помня двора на баба ми по бащина линия където живеехме четири семейства . Помня олющената зелена дървена ограда и себе си , сестра ми и братовчедка ми приседнали до нея . Аз шиех дрешки на куклите , а те се радваха на всяко парцалче излязло изпод ръцете ми .
Преди няколко години , току в самото излюпване на блога ми , в една от първите публикации ви разказах за моята любов към парцалките и опита ми да се сетя откъде ли идва тя .
Едва ли си спомняте всичко това та ще разкажа пак днес . И без друго тези спомени са ми твърде скъпи и не ми пречи , а напротив зарежда ме да се връщам към тях ...
И така : Това се случва в един неголям провинциален град - Силистра ( която обожавам ! ) преди много , много години . Някъде около 1973 - 1974 година . Точно на една ръка разстояние от къщата на баба и дядо , само през една къща се намираше ТПК на инвалидите " Добруджанка " Там работеха хора с увреждания . Естествено , че на онази крехка възраст аз не съм го знаела де ... :))) Но , там работеше и моята любима баба . Това беше една много висока сграда ( между другото това е едно от малкото предприятия в града , което демокрацията не затри и си го има и днес ! ) където се шиеха детски дрехи , повечето за износ . Баба ми работеше на втория етаж . Беше гладачка . Обожавах да ходя при нея ! Да не говорим , че там мина една много съществена част от детството ми . По мои спомени бях любимка на етажа :)))) Колежките на баба ми много ме обичаха , а аз тях също ! Обаче , любим ми беше първият етаж ! Там се намираше кроячният цех - мястото където дрешките се разкрояваха и се пускаха по горните етажи за шиене . Нали се сещате какво имаше в изобилие в този цех ? Парцалкииииии ! Много , много  парцалки , остатъци от кроенето . Ето това беше моята истинска любов ! Добрите хора с охота ми даваха от парцалките да си играя , те и без друго най - дребните парченца ги изхвърляха . За тях това бяха отпадъци , но за мен си бяха истинско съкровище !
Не знам дали съм носила любовта и благоговението към дребните парченца плат у себе си или тя се е зародила именно в онзи кроячен цех , но знам че тя е жива и до днес и даже още по - голяма !
И така , освен че ми даваха остатъци от производството бях привилегирована и в друго отношение - имах най - хубавите роклички , шиеха ми се рокли на куклите и ... още нещо . Един много , много скъп мой спомен ! Помните ли как някога играчките бяха доста по - качествени и стойностни от сегашните ?! Имаше и много дървени играчки . Те носеха толкова топлина и уют ... Като всичко от естествени материали .
Та , имах си аз едно дървено легълце за куклите , с дървено гардеробче , с две малки дървени нощни шкафчета - истинска прелест ви казвам ! Изглеждаха съвсем като истински , само че в умален вариант . Тооооолкова си ги обичах ! Колежките на баба ми бяха ми ушили завивки за този дървен сет и за мен това беше едно от най - големите ми щастия !
Когато с мъжа ми започнахме да правим  предмети за декупаж  ( кликнете върху оцветените думички и ще ги видите ) у мен се зароди една идея , на която много дълго време не давах воля . До преди няколко дни когато се появи ето това :

Легълце за кукла ! Легленцето нарисувах аз , а мъжът ми го изработи . Още една сбъдната мечта ! Едно връщане към детството ми , моето прекрасно истинско детство ! Детство на ожулени колене  .  Детство на парцалени кукли и играчки от дърво . Детство на филия с лютеница и бисквити " Златна есен " ...  Детство на игри до късно вечер на улицата , детство когато майките не можеха да ни приберат от улицата , а сега не могат да изкарат децата там ... Тъжничко е малко , ноооо .... времената се менят , какво да се прави .
След като легълцето беше готово оставаше да изглежда като за истинска принцеса , нали ? :)))
Е , така го и направих :

Боядисано , декорирано с техниката декупаж и готово да приюти кукличката !
Е да , ама не ! Липсваха завивките :))) Започнаха да се появяват и те :

Мдааа , сега вече всичко беше наред и идеше ред на самата кукла . Няма да крия , че нямах търпението да направя и куклата . Не че не обичам да правя кукли . Напротив - обожавам ! Но , играта ми беше в разгара си и нямаше време да чакам и куклата да се появи . Затова си заплюх единствената налична в магазина  кукла . Тя беше последната останала от Моите кукли . Милата , жал ми беше за нея . Всичките и сестри си намериха обичащи момиченца , а тя седеше самотна на рафта . Подозирах , че всичко това и се случва заради косичката и прическата и затова реших да променя нещата - смених косата на куклата и играта ми можеше да продължи !

Ох , сетих се , че аз като си лягам си обличам пижама ... Хм , не може така ! Като едно възпитано момиченце моята кукла също трябваше да си има пижамка , нали :)))

Сега вече всичко си беше на мястото и моята игра на кукли можеше да продължи !

Куклата ( няма си име , защото очаква някое момиченце да си избере каквото му харесва ) е готова за сън , а аз бях неимоверно доволна от себе си и щастлива от играта на кукли !
Малко ме засърбяха ръцете да направя още дневни тоалети на кукличката , но само малко . Засега ще го отложа във времето защото си имам и друга работа освен да си играя на кукли :)))

А сега ви пожелавам едно усмихнато и ведро утро и един пълен с емоции ден за да има после и спомени !
И не забравяйте - всичко това се случва във Фантазия !