Добро утро , мили хора ! Май не съм се мяркала скоро тъдява , а ? :))))
Е , днес имам повод да го направя . И то не какъв да е повод , а повече от прекрасен !
Днес малкото ми момиченце става на 20 години !
Тя няма как да помни появяването си на белия свят , но аз - аз помня всяка минута ! От зачеването до раждането !
Ако голямата ми дъщеря беше едно желано , но все пак непланувано бебе , то малката си беше съвсем в моя план за второ дете . Толкова много я исках ! Знаех , че ще е тя и ще е повече от прекрасна ! Знаех , че трябва да я имам ! Знаех , че нищо няма да е същото ако тя не се появи !
А тя , мамината прекрасна душица се появи в една много трудна , да не кажа страшна година - 1995 . Преходът в България вече не е преход , а едно постоянно състояние на държавата ( за жалост , но това е друга тема ) , но тогава все още го наричахме преход и все още се надявахме . На какво - всички си знаем . Цените бяха в хиляди , а много неща се продаваха с купони ... Няма да разказвам за това - който го е преживял знае , а който не е - може да прочете .
Ще кажа само , че когато коремчето започна да ми личи всички мои близки и приятели бяха ужасно изненадани да ме видят бременна , при все че вече имах една поотраснала дъщеря и се бях отчела към държавата . Не обичам този израз - децата не са " изпълнен план " , за мен те са пълна душа и сърце ! Изречения от рода : Ти си луда ! За какво ти е второ дете ?! Как ще го гледаш ?! Ти си майка - героиня ! и подобни въобще не бяха рядкост ...
Нито се чувствах луда , нито героиня . за мен беше нещо съвсем нормално и естествено да си имам още едно дете . А че беше трудно - беше . И сега е трудно !
Но , трудно , лесно - имам си още едно съкровище и за миг не съжалявам за решението си да имам второ дете ! Ако разни здравословни обстоятелства не ми бяха попречели щях да имам още едно дори :))))
Та така , днес моето малко момиченце става на 20 години . Беше ден неделя . Градът спеше , а тя ме събуди в шест сутринта с първата контракция . Седнах в леглото и се ослушах ... мдаааа , време е ! Не бързах много . Исках да усетя всичко както си му е реда . Изпих си кафето и тогава събудих мъжа ми да ме води в болницата . Таксиметровият шофьор ми беше на късмет и само три часа по - късно се появи и тя - моята прекрасна черна перла ( така я нарече леля ми заради прекрасния шоколадов цвят на кожата и тъмните , почти черни огромни очи ) .
Днес , 20 години по - късно аз имам освен малка дъщеря и една прекрасна приятелка !
Обожавам разговорите си с нея ! Обожавам да ме гушне и млясне по никое време , ей така - без повод :)))
Имам още и едно уплашено младо създание ... Не знам защо толкова я плаши тази възраст . Не харесва числото 20 , но аз мисля че заедно ще извървим и този път . Затова са майките - да са винаги една крачка зад теб и да те хванат ако се спънеш !
А защо ви разказвам всичко това ли ?
По - скоро исках да ви покажа подаръка на детето за днешният и празник , но както е обичайно за мен - пак се отплеснах :))))))
А подаръкът тя сама си пожела . Една щастливка съм децата ми да харесват това , което правя !
Преди две години , на осемнадесетия и рожден ден подарих на детето си тефтер , облечен в калъф , дело на мама . Тя много , много си го хареса !
И , отдавна ме врънкаше за още един . Беше си наумила , че иска романтичен калъф в кафяво - розово ...
Е , желанията и мечтите са за това - да се сбъдват , нали ? И когато имаш мама , която да сбъдне поне едно желание е чудесно :)))
А мама направи това с огромно удоволствие !
На моето пораснало момиче желая здраве и късмет , а вие не забравяйте , че ако имате някое желание за сбъдване винаги можете да потърсите Фантазия за да го сбъднем заедно !
Хубав ден от мен !
Моето кредо :
четвъртък, 19 март 2015 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар