Аз все пак стигнах до един извод ... Всъщност , само след по - малко от месец ще навърша 47 ( Боже , толкова ли са ?! :))) ) години и от позицията на тази бройка напоследък стигам до мноооого изводи !
Винаги съм казвала , че много обичам моето си първо местенце в интернет пространството . Мястото , където се показах на хората и видях също така много такива като мен . Мястото , където сядах не само да покажа какво съм сътворила , а и да излея душата си , да се похваля с нещо , да споделя хубави или тъжни моменти от живота си . И точно затова този блог се казва " Парченца " . Защото е събрал хилядите , не - милионите парченца от моя живот !
И все се чудех от близо две години насам , откак я има Фантазия защо да му се не види не ми се пише в блога ?! Нещо , което толкова обичам да правя ... да пиша . Казвала ли съм ви , че една от първите ми мечти като дете беше да стана писателка ? :))) После журналист , после художник , после учител ... Абе въобще минах през всичко в израстването си :)))
Та , при положение , че толкова обичам да пиша ( и до днес все още пиша стихове , не , те ме пишат ! ) защо все пак толкова ми е трудно напоследък да се подвизавам и тук ?
Знам защо вече ! Заради емоциите ! Аз съм човек , който ужасно обича да споделя - чувства , настроения , емоции , творчество и ... каквото още се сетите ! Казват : споделената радост е двойна радост ! За мъката не знам какво казват ... :)))))
Но когато споделя нещо то емоцията вече е отшумяла , тя е споделена и вече не е същата , а съжаление , но явно така сме устроени ние , хората .
И понеже доста често , почти всеки ден споделям на страничката на Фантазия някак си не ми остават емоции и за тук . Или поне вече не са същите .
Между другото , най - странното е , че в мислите си аз почти винаги съм тук и споделям ли споделям . Разговарям с вас , мили приятели на блога , но го правя само в ума си . Което , между другото никак не е хубаво , според мен ! То е като да обичаш някого и да не му го казваш , а само ти да си го знаеш . Как тогава и той ще разбере ?!
Както и да е . Това е един от моите скорошни изводи . Все пак обаче исках да ви разкажа за моите малки бягства ...
Струва ми се пак ще стане един дълъг , само се надявам да не е отегчителен пост . Когато се занимавах с това , с което правя , а то е да правя така , че мечтите ми да се сбъдват и да виждам красивото във всяко нещо около себе си и да опитвам да го създавам и работех друго всичко беше много по - лесно !
Ходех си на работа и нямах търпение всяка свободна минута да правя нещо с ръцете си . Те буквално ме сърбяха ! Защо беше по лесно ли ? Ами защото правех това , което искам ! Каквото ми хрумнеше и каквото ми беше на сърце към момента . Сега ли ? Сега е доста по - различно ....
Правя това , което трябва . Всяка сбъдната Фантазия си има своята цена !
Ако преди ми се шиеше одеалце - шиех одеалце ! Ако ми се правеше кукла - правех кукла ! Правят ми се сърчица - правя сърчица !
Сега имам поръчки , чужди фантазии и мечти за сбъдване ( което между другото е много добре за магазина де :))) ) , съобразявам се със сезона , с наближаващи празници , с жени на продукта и всякакви такива ограничители . Не се оплаквам ! Неееее , в никакъв случай . Просто понякога си правя малки бягства , зарязвам всичко и правя нещо , което наистина ми се прави в този момент !
Като ето тази Майка - Зайка , появила се точно за да ми даде нужното равновесие между Трябва и Искам :
Или пък като куклата за внучката ми Стела ( май не съм ви казвала , че станах баба ? О даааа , имаме прекрасно , не - вълшебно момиченце ! Моята най - голяма радост за момента ! ) , правена на един дъх с огромната ми любов към това малко прелестно детенце !
Или пък като онзиденшния черен и много накипрен котарак , който кръстих Черньо :)))
Макар че , откак имам магазина избягвам да кръщавам куклите и играчките си . Оставям това на бъдещите собственици :))))
Сега да не си помислите , че правя само каквото трябва ?! Неее , ето тези мои малки бягства са доста повече отколкото бих могла да покажа в една публикация . Ако не са тези ми бягства бих се задушила в собствената си Фантазия ! А това не е за мен . Именно заради усещането за свобода и бягство обичам толкова много работата си !
А моята сбъдната Фантазия е моето голямо , много голямо бягство от големия и понякога тъжен свят ! Влизам сутрин и забравям за грижите . Или пък ако по някое време се сетя нещо тъжно то всяка следваща идея ( а те са , повярвайте ми прекалено много в главата ми ) много бързичко изгонва лошите мисли . Като вчера ... В момента , в който научих , че имам да плащам 150 лв. ток за магазина и направо си се разплаках ! Знаете ли колко избодени пръсти са това и колко дни превит гръб ... Ама , както и да е . Със сълзи в очите затварях отворените на едни великденски пилета . Боцках и си плачех докато в един момент се усетих , че вече не плача , а мозъкът ми претегляше кое " ЗА " и кое " НЕ " да е следващото нещо , което ще подхвана когато ги свърша :)))
Та така с моите бягства ... Пожелавам на всеки от вас да намери своите малки бягства за да може да се чувства себе си , да се чувства свободен и щастлив !
И не забравяйте - всичко това се случва във Фантазия !
Усмихнат ден !
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар