Да посрещнем Май!

Уж е мъжки месец (поне е в мъжки род де!),а пък толкова много цветя и плодове!
Цветята- в женски род....Плодовете и те,повечето-череша,малина,ягода,кайсия -все майски плодове.С един от тях имам много,много мили спомени с моя татко-малинките!
Татко отглеждаше на лозето (което се намира на около пет километра от града ни и майка ми ,която вече е на 63 години все още ходи всеки ден  до там с колелото,за което искрено и се възхищавам!!!) два реда малини.Прекрасен,сочен,дъхав плод,малко "мухнат" ,както казват при нас,което ще рече ,че бързо се разваля и не бива да престоява дълго откъснат.
Предполагам ,всички имате спомени много ярки,сякаш случили се вчера.Един такъв мой спомен ми разказва за един прекрасен майски ден,когато двамата с татко бяхме на лозето и беряхме малини.Той от едната страна на реда,аз -от другата.Говорехме си без да се виждаме от високия малинак и се наслаждавахме на времето си заедно.Малините бяха прекрасни тази година-мноооооого едри!Стана чуден конфитюр.
Татко отдавна вече не е между нас,но този мой спомен е толкова жив,че почти усещам вкуса на малините ( нали знаете-две в устата и една в кофичката....) и силната  ръка на татко,моят незабравим татко!!!
Една малка,дребна занимавка днес ми донесе отново този спомен и малко ме натъжи,но пък и много усмихна!
Преди време в няколко руски блога,които много обичам да чета!,подчертавам -да чета! бях мярнала нещо подобно на това,което ще ви покажа сега.Интересното беше,че руските ръкоделки много често шият паралелно проект и показват всяка своята интерпретация на задачата.И аз всеки път се убеждавам колко голяма е " руската душа"!Но това е една друга тема,може би ще си напиша цял пост някога.Може пък и да е скоро.....?
А сега -моите малинки!
Опитах да снимам процеса,но времето когато ших вече беше почти вечерно и снимките никак,ама никак не ми се получиха.
Все пак ще разкажа и покажа:
Всичко е правено изцяло на ръка.не е използвано никакво лепило,само игла и конец!

 И така - първо си направих бродерията,което беше занимание изключително приятно и отпускащо.Заших с бод зад игла двата кръга един за друг,като оставих дупка за обръщане и пълнене.Напълних с ватичка и затворих със скрит бод.

 След това си изрязох лентичка,чийто диаметър отговаряше точно на диаметъра на капачката ( като включваме и резервата за шиене!) ,а ширината измерих така че,като преподгъна навътре да се получи височината на капачката.Сложих лентичка вата и прихванах с най обикновен,да не кажа нескопосан бод.Не се притеснявайте-той няма да се вижда!

Нанизах получената "гривничка" на капачката и прихванах кръгчето с бродерията отгоре.Последва дантелка за прикриване на "следите " от шиенето и ето резултата:Чисто ново бурканче за копчета!

 Много се забавлявах,когато на бурканчето от течен шоколад видях датата на годност (преди да отстраня етикета,разбира се!) :12.12.1998.....Божеее,та това е било преди новата ера!
Оказа се,че разполагам с още едно подобно бурканче.......какво ли ще се роди на капачката му?!
Желая ви един прекрасен ,топъл и красив месец Май!
Изпълнен с едни чудесни спомени......като моя!