Сбогуване или... приказка за оранжевите костенурки

Не бих казала,че това сбогуване беше от най-тежките!Но пък беше наистина много емоционално.Свързано със спомени....
Спомени за едно детство.Не моето,а това на малката ми дъщеря-Симона.Моето малко момиче....
Преди много,много години,когато беше все още едно наистина малко момиченце,тя ми уши в училище .....игленик!Знаете,в часовете по труд и техника се опитват да занимават децата с някакви такива дейности....Е,не е като в нашето (няма да споменавам набори...хи хи) детство,когато кръжоците бяха много на мода и майсторяхме какво ли не,но все пак им дават някакви основни познания.
Игленикът беше толкова недодялан,но пък толкова мил!Измайсторен от малките детски ръчички.....за Мама!Години наред се борих с желанието да си направя нов,но сърце не ми даваше да изхвърля творчеството на детенце!
Е,все пак го направих.....уших си.Даже два!
Малко (е,не чак толкова малко де!) снимки?

Старият ми игленик,ушит от едно двете ми най-скъпи същества....детенце!

Колкото до оранжевите костенурки-не знам кой знае колко за тях.С тях се знаем от скоро.Не знам дали са майка и дъщеря,или пък сестрички.Нарекох ги просто-Малката и Голямата.
Голямата се появи за има няма три часа-ушита изцяло,ама съвсем изцяло на ръка!Имах нужда от това.....да пошия на ръка.Успокоява ме,много!
Следващата снимка е началото:

Няма повече снимки от процеса на сътворяването-има много,много избодени пръсти!И душевен релакс.Мъничка е-събира се в дланта ми.
Резултата:

 Калинката просто се мотаеше по масата и изведнъж реши,че ще и е много удобно върху гърба на костенурката.

 Край-решено!Вече е "набодена"!

 Малката оранжева костенурка сбъдна още една моя мечта.Случвало ви се е мисля,когато набодете "нещото" и в процеса на шиене се наложи да отстраните карфиците.....и се чудите къде да ги боднете,нали?!Много отдавна исках да си направя "нещото",което направих днес-игленик за машината.Е,имам го-страхотно удобство е!Обмисляла съм какво ли не-да е цвете,калинка или пък друго,но след появата на Голямата костенурка,нямаше и капка съмнение,че това също ще е костенурка. "Малката " се появи за има -няма 30 минути.Ето как:

 На мястото си......

Едно оранжево зверче упорито се опитваше да влезе във фотосесията и да разбере "Що за птица е това?"

 Е,успях да фотна и без него милите земноводни:

 Не съм сигурна,че ще изхвърля старият,мил игленик.Преместих карфиците,но го прибрах в един шкаф-да ми напомня за едно детство......
Пожелавам на всички да изпитат чувствата,които носи една такава малка,мила вещ!
Хубава вечер!