За зайците и хората

Колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив!!!
Или поне на мен........

 Няколко "миленца" (плетени на една кука миниатюрни каренца) ,открити в магазин втора ръка,които един ден ще станат нещо,което надявам се ще успея да докарам.....

 Парче бял рошав плат,ужасно подходящ за овчици и чудесно зелено вълнено парче плат,с което биха могли да станат всякакви листенца и разни други.

Едно напъпило жълто каланхое в прекрасна жълта лейка,подарени от голямото ми момиче (защото мама обожава цветя и всякакви такива съдчета!!!) и малко сатенени панделки-за всеки случай!
И подаръци!
Но не получени,а подарени!!!!!Направени от ръцете ми....
Излезли от сърцето ми....
Днес би трябвало четири малки принцеси да получат своите малки бебешки великденски зайчета.Никога не съм виждала тези момиченца,не знам дали и ще ги видя-поне не и скоро.Но някакъв импулс ме накара няколко дни упорито да шия зайци,за да мога да ги зарадвам за празника.
След като вече видяхте началото тук и продължението тук, сега ще ви покажа и края на заешката история:

 Не можах да се размина без проверката на ОТК-то  си......-зайчетата бяха одобрени и затова силно се надявам малките момиченца също да си ги харесат!

Малките човечета са сестрички-две по две.Затова и зайчетата пътуваха така-две по две.
Знаете ли,много неща исках да кажа,но сега се връщам на началото-колко малко му трябва
на човек....
Да даде и да получи малко радост.....
Да даде и да получи малко обич.....
Да даде и да получи поне една усмивка......
Да каже или да чуе поне една добра дума.......
Или пък,може би това съвсем не е малко?!Може би това е всичко?!
Може би в това е смисъла на живота?!
Е,тогава аз съм една истинска щастливка!
Пожелавам на всеки да се чувства така-изпълнен с любов!!!!!
Хубав ден,приятели!