История за два чифта очи , четири пеперуди и още нещо

Или пък : Как се раждат идеите ? Откъде идват ?
Струва ми , че и идеите като бебета ги носят щъркелите ! Поне при мен е така :)))
Е , не всеки път птицата е щъркел . Според сезона все пак , но основният приносител май са бръмбарите в главата ми . И на повечето като мен ...
Днес ще ви разкажа как се появи последната ми книгоподвързия .
Беше ми поръчана от приятелка на дъщеря ми за нейните " Летописи " - една огромна тетрадка , побрала безценни спомени от студентството и . Бележки , късметчета от кафе , снимки и още купища спомени в материално измерение . " Летописите " били оформени в уж издръжлива кожена подвързия , която обаче никак не могла да удържи на острите ноктенца на котката Аби - котката на " летописката " :)))
Подвързията беше надрана и никак , ама никак не изглеждаше добре . Беше ми донесена за " подмладяване " още миналото лято , малко след като отворих " Фантазия " .
С идеята , че ще бъде направена в някой студен зимен ден ( така си представяше поръчителката ) . Е , зимата отмина , а подвързия все още нямаше ...
До преди няколко дни , когато у мен внезапно се появи порив да я направя !
А как се появи поривът ли ? Нали ви казах - донесе го щъркелът ! :)))
Хайде сега сериозно - причината беше моят талантлив племенник ( големият син на сестра ми ) и неговите два чифта очи  . Очите ли ? Те пък се появиха заради новите ми текстилни боички , с които възнамерявам да рисувам личицата на някои от куклите си . Обаче , това ми се струва истинско геройство на мен ... С игла и конец мога почти всичко , но виж - с четка и боички - това вече е съвсем друг филм . Никак не се броя за художник , ама никак ! Някога , в детската градина , с моята и днешна приятелка ( повече от 40 години !!! ) имахме самостоятелна изложба в една от залите на картинната галерия в града ни . Ама ... то това беше тооооолкова отдавна ! Какво точно е станало с рисуваческите ми умения никак не мога да знам :)))
Та , за очите . Племенникът ми вече втора година изучава интериорен дизайн - виж на него рисуването и до днес много му се получава . да не говорим , че става все по - добър и по - добър ! Когато се прибере от София за някоя ваканция неизменно прекарваме известно време заедно . Щастлива съм и благословена да зная , че съм любимата леля ! Обичаме да си говорим , много да си говорим ... И да правим разни неща заедно . Това стана и сега . Показах му моят първи опит за рисувани очи ( много плах и според мен крайно незадоволителен ) върху парче плат , а той дори ме похвали . Е , дотолкова , че все пак пожела да ми покаже как точно става . Поиска ми парче плат за да " опита " и той . Ама моля ви се , какво има да опитва ?! Че той рисува вълшебно ! Макар че , работата върху плат му беше интересна и непозната до този момент . Аз обаче смятам , че който го може го може !
Появиха се чифт очи върху парцалчето , после още едни , и после докато си пиехме кафето на двора се оформи личице , след него  дойде и буквата " Ф " от Фантазия . Малко черно , малко бяло и частица тюткоазено синьо ...

И следваше тази рисунка - опит . Е , за него може и да беше опит , но за мен си беше изкуство !
И като такова аз не можех да го изхвърля . Как !?
Със сигурност знаех , че ще го въплатя в нещо . Не знаех точно в какво , но сърце да го изхвърля - нямах !
На следващия ден ( казвам ви прелетните птици имат нещо общо ! ) идеята да го вградя в калъф сама си кацна на рамото ми . И тогава се сетих за летописите , които от месеци чакаха моето вдъхновение ...
Много отдавна не бях правила нещо чак с такава огромна доза ентусиазъм ! На един дъх ! Бързайки да не изпусна момента ...
Цветовете си дойдоха заради тези от рисунката . А пеперудите ... ?
Те пък са желанието на поръчителката ( след като видя един новозакупен плат на пеперуди преди време ) : " Може ли на моят калъф да има от този плат ? "
Е , има , но под една малко по различна форма ...

Летящи ... Или както сега е много модерно - 3 D :)))

Моята история отново стана много дългичка ( дано не и отегчителна ) , но пък такава съм си - бъбрива :)))
Пожелавам ви един страхотен ден - както и да разбирате " страхотното " ...
И не забравяйте , че във всяко нещо на този свят се крие " друго нещо " . Нещо , различно , необикновено , тайнствено ... Като два чифта очи , четири пеперуди и ... още нещо .

За традициите ...

Които вече не са това , което бяха !
Да , на всички ни е ясно , че традициите вече не са това , което бяха . И аз , честно казано , не виждам нищо лошо в това ! Замислих се - та нима една традиция е била такава още с появяването ?! Може би в началото тя е била само един ритуал за момента , на другата година някой решил да повтори , друг добавил нещо от себе си и така през годините докато едно нещо стане традиция . Това е моето , лично обяснение на нещата . И не виждам нищо лошо в промяната на традициите или пък в създаването на нови такива .
Та по принцип , на днешния ден се замислих колко е променена традицията за Великден . Опитвам да спазвам това , което съм научила от мама , разказах за това в предния пост . И все пак - правенето на яйчица със декупаж е ново , но красиво , нали ? Какво от това , че не е традиция ? Ето , може пък да стане :)))
И понеже яйчицата си вече показах и разказах днес ми се ще да ви покажа още нещо свързано с традициите - плъстенето на вълна .

Изработването на изделия от нетъкан текстил – плъсти, е традиционен български занаят.
Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х - ХІ век, а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX век.

Странджа е един от районите, където се е практикувало това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии.
Самото правене на плъстта се нарича „валяне”. За целта сковавали „одър” от дъски, който поставяли върху забити четири кола или върху „шейна”. Това ставало на двора, най-често в края на лятото, когато е слънчево и горещо, за да може плъстта да изсъхне.
Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества още в далечни времена българите ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло, (известни като „тегалтия”, „телтия”, „стеле”), за строеж на палатки, при поход.
Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода, леката вълна плува, а вече намокрена, поради особената си структура, много бързо се оцежда. 
Това , горното е цитат от интернет , а сега ще ви разкажа и за моята " среща " с плъстенето .
Започна се преди две години когато помолих Йовчето да ми изпрати малко вълна за да опитам да правя косичките на куклите с нея . Виждала съм такива косички и ужасно ми харесваха .
За  Йовчето съм ви разказвала - една всеотдайна , прекрасна майка , Работеща и бореща се жена !
Бореща се както за щастието на нейните деца така и за това на другите  ! Та , Йовчето се занимава с филц , плъстене и всичко покрай това . На този адрес  можете да попаднете в нейния свят ( само внимайвайте да не останете завинаги в негов плен ! ) .
Та , милата и прекрасна Йов ми изпрати тогава няколко кълбенца вълна , с които аз да опитам косички на кукли . Е , опитах . Не мисля , че са моите косички , но сега след две години време си мисля , че просто не съм знаела как се прави . Не , че сега много знам де , но поне имам някаква идея . По - късно , преди година време когато сътворих " Фантазия " , Йовчето ми изпрати от нейната вълна за да я предлагам в магазина .

 И така ,моята си торбичка с вълната си лежеше кротко в шкафа с прежди до преди две - три седмици . До един много тъжен мой следобед , в който ми бяха потънали гемиите . Знаете , човек има такива дни когато му се струва , че целият свят заговорничи срещу него :)))
И тогава , точно в този тъжен следобед се сетих за вълната и за това как много отдавна искам да опитам да направя нещо с нея . Или , по - скоро исках да опитам плъстенето . Имах нужда от нещо различно , от нещо което да успокои сетивата и нервите ми .
Ужасно харесвам бижутата от вълна ! Толкова топли и уютни , толкова носещи заряд и положителна енергия  могат да бъдат само нещата , създадени от естествени материали - като вълната !
Взех си аз торбичката от шкафа , изгледах едно клипче и се захванах за работа . Първото , което направих с вълната бяха ето тези топчета :

Трябва да знаете , че съм абсолютен лаик и ентусиаст в това ! На всичкото отгоре не си направих труда да науча повече за плъстенето . Гледала съм готови неща , ахкала съм по тях , възхищавала съм се на златните ръце на майсторите , нооооо ... дотам !
И , не мисля че едно клипче ми беше достатъчно , но при мен с гледане не става . От малка съм така - око да види , но - ръка да пипне ! Метода " проба - грешка " открай време е бил моят най - добър учител :)))
Определено не са най - прекрасните филцови топчета на света , но пък са си моят опит и моето удоволствие ! Защото , уверявам ви , правенето има беше наистина удоволствие ! И , прекрасна терапия за нараненото ми его ...
Много отдавна съм искала да опитам това , но все се въздържах заради " дините " :))) Знаете , много дини под една мишница трудно се носят ! А аз , аз все искам да опитвам нови и нови и нови неща и така дините ми май станаха цяла каруца :)))
Какво пък , явно така съм устроена и просто трябва да се приема такава .
След като правенето на топчетата ми донесе такава радост вече нямаше спирачки - трябваше да опитам и друго . А именно - правенето на цветя ! Тези , по които всяка есен въздишам на панаира на града ( 14.09. е празника на Силистра )  когато се появи точно онази шатра с филцовите / вълнените  изделия . Мога да стоя и много дълго да разглеждам тази прелест ...
Отново изгледах едно клипче , което Йовчето ми сподели ( можете да го намерите на страничката на Фелт от линка , който ви дадох по - горе ) и отново с огромен ентусиазъм се захванах за работа .
И , о чудеса ! Взе , че стана ! Получи се .
Какво ли ? Ами ето , вижте :

Такааааа , това са моите първи цветя от филц / вълна . Какво ще ги правя още не знам , но като се познавам ( на тази ми възраст вече е нормално да се познавам , нали ? ) едно знам със сигурност - ще има и още цветя и още опити :)))
Май пак стана дългичка публикацията ми , но - това съм аз ! Обичам да говоря ...
Желая на всички един светъл , много уютен и празничен Великден  с любимите хора !
Христос Воскресе !

Моите шарени яйчица

Добро утро и спокоен ден на Разпети Петък !
А аз и тази година спазих традицията си на Велики четвъртък да боядисам яйчицата  !
Упс , тази година не са боядисани :))) Само нашарени . И то много ! Затова пък станаха повече от весели - направо ти говорят ( отново самохвалство в действие :))) ) !
Подготовката за празника в  магазинчето  започнах още през февруари . Цели два месеца преди Великден ! Който ме познава , знае че ужасно обичам да правя Великденски щуротийки . Толкова е зареждащо ! Всички декорации , които направих до тук за празника можете да видите в ето  този албум  на страничката на Фантазия във Фейсбук .
Приключих с това . Поне за тази година . Живот и здраве да е - догодина с нови идеи и , надявам се още повече реализация :)))
А сега за моите домашни яйчица за този светъл ден . Не помня дали съм ви разказвала ( май съм :))) ) , как всяка година когато бях дете майка ми боядисваше първото яйце в червено и с него ни натриваше личицата - да сме здрави и червени , румени засмени като Великденското първо червено яйце . А всяка сутрин на празника ни събуждаше с думите : " Я да видим , Дядо Велиден дали е оставил нещо под възглавничките ви ? " И всяка година там имаше по едно червено яйце , което тя беше сложила докато спим . Когато попораснах я усещах , че го прави , но традицията продължаваше да се спазва . Правех го и аз с моите две дъщери докато си бяха и двете у дома . Сега голямото ми момиче вече не живее у нас , но аз продължавам да слагам яйце на малката . Надявам се един ден да го правя и за внуците си !
Пак се отвлякох ! Присъщо ми е :)))
И така - за тазгодишните Великденски яйца ... Не са боядисани , а нашарени . Не знам дали сте виждали , но в интернет се появиха много публикации за шарене на яйца с различни техники .
Тази , която много хареса на мен и на децата беше техниката с декупаж .
Голямата ми щерка рече и отсече - Тази година яйчицата ще са такива !
И да , стават наистина прекрасни . Прави се по същия начин както и натуралния декупаж . Нужни са ви бели яйца . Аз си купих моите в магазин от голяма търговска верига . И ако не знаете , да ви кажа - белите кокошки снасят бели яйца !
Освен сварените като за Великден яйца ( малко по - твърди ) са ви нужни и салфетки с някакви весели и по възможност колкото се може по - дребни картинки . Изрязвате картинката , отделяте само най - горния слой на салфетката и залепяте върху яйцето с помощта на плоска четка и разбит белтък . В никакъв случай не можете да използвате лепило ако искате яйцата ви да стават за ядене ! За да не ви се развалят картинките докато са още мокри е хубаво да направите първо едната страна на яйцето и след като е съвсем сухо да преминете към другата . Моето нетърпение все пак ме накара да измисля и още нещо - просто използвах сещоар ! Няма никакъв проблем при сушенето с него , не се повреждат картинките , пък и става за секунди .
И така , вчерашното правене / шарене на Великденски яйчица беше голяма забава ! Хубавото на този метод , че можете спокойно да включите в процеса и по - малки дечица без да рискувате да има боя и по стените :))))

Все пак , за утрешния ден ( Велика събота ) съм си приготвила няколко яйчица и за боядисване - червено  яйце трябва да  има !
Светли да са дните на всички ни !

Ах , морето ...

А аз отдавна не обичам морето . Не и в онзи смисъл на безкрайно припичане на плажа , късните морски купони и всякаквите щуротии на младостта .
Слънцето не ми понася , шума също ... Но виж морето , самото море си го обичам ! Обичам безветрието и вълните , но най - много обичам аромата на море ! Има нещо упояващо в този солен мирис , което те кара да дишаш с пълни гърди и все да не ти стига . Поне с мен е така :)))
Колкото до морската тема в средата на април - ще ви разкажа сега за нея :
Обичам да ми е подредено ! Никак не мога да се похваля , че съм голяма чистофайница ! Поне не и маниачка , но виж реда е друго нещо ! Ако около мен не е подредено направо се задушавам ! У дома съм така ( от което домашните ми май страдат ! ) и навсякъде където съм работила също обичам да е така . Така е и сега във " Фантазия " - моето местенце . Докато работя по нещо няма как около мен да не е прилично разхвърляно . На това му се викало творчески безпорядък :))) Но когато свърша с една задачка , преди да започна следващата непременно разтребвам ! Обичам всяко нещо да отиде на мястото си за да мога следващия път когато посегна към него да знам , че то е точно там където си трябва и няма да губя време в ровене и търсене .
И така , в късния следобед на понеделника завърших нещо и се заех да сложа всичко по местата . Правейки това попадам на една торбичка с парчета трико . Не , че не знам че си е там , но кой знае защо точно в този момент едни червено - бели - сини райета ми се навряха в очите :))))

Парченцата дълги и тесни ... веднага беше направена асоциация с крака на кукли ! Моите смешнички кукли с много дълги крака и големи сърца ...
И както в повечето случаи става с моите кукли започнах от краката за главата . Всъщност , като се замисля главата наистина беше последното нещо , което направих :)))
Какво да ви разказвам повече ? Нататък си беше вдъхновение и забавление ! По много !
Отделих по повече от час само на прическите им ...

 От мен толкова за днес . Спокойна и красива да е срядата ви !