Фантазия ...

Христос Воскресе , мили приятели на " Парченца " !
Бъдете благословени !
Днес ще ви разкажа една история . История на Парченца ...
Тези от вас , които редовно следят блога ми , знаят че има такъв етикет в публикациите ми " история на парченца " . И етикета никак не е случаен или пък нещо объркан ! Иде реч за историите на блога " Парченца " и за още нещо - за парченцата на моя живот .
Защото всеки ден е едно парченце от живота ни , едно късче , което допълва и оформя цялото .
Разказвала съм ви много истории - такива от миналото ми , такива от настоящето ми , такива от предполагаемото ми бъдеще ... Е , днешната история е точно история за точно това предполагаемо бъдеще . Историята на една мечта , Историята на една Фантазия . Моята Фантазия за моето си местенце .
Разбира се , Парченца е едно също много важно и пълноценно мое местенце , но уви - само виртуално ! Знаете , казвала съм ви , споделяла съм , че ми се иска да имам една приказна къщичка на мечтите . Едно малко магазинче , където да изработвам и предлагам нещата , които тооооолкова обичам ! Където да си бъбря на кафе с приятели и да си боцкам игличката в поредната красотичка . Където да посрещам непознати и да ги карам да се чувстват като у дома си . Където да накарам всеки , прекрачил прага на " дома ми " да се чувства уютно , красиво и неповторимо .
И да !!! Случи се ! Това местенце вече го има ! Реално , докосвано и докосващо !
Преди малко повече от месец , точно на 1 ви април сутринта взех окончателното решение да направя нещо по въпроса за реализирането на моята така съкровена мечта . Основният прът , който повдигна " Земята " ( или с други думи - даде много силен тласък ! ) беше моят съпруг .
Подкрепи ме , застана зад мен и каза : Каквото и да се случи ти си длъжна да опиташ !
Други , по - малки " прътчета " бяха моите приятели - реални и виртуални . Всъщност , какво значи виртуални ? Отдавна разсъждавам върху този въпрос ... Вярно , никога не съм виждала тези хора ( освен на снимка ) , но някои от тях познавам по - добре дори от тези , с които живота ме среща всеки ден . С някои от тях съм споделяла неща , които не бих се осмелила да споделя със някой , с който се виждам често .
И така , край на лиричното отклонение . Причините поради , които се осмелих да опитам бяха много и много хора се докоснаха до тях . И до мен ! И ми дадоха сили , кураж , вдъхновение . И ме накараха да мечтая , а после и да опитам . И сега , точно като една звезда от " Оскарите " , ще кажа - няма да изброявам никого поименно за да не пропусна някой :)))))  Всички те , докоснали се до сърцето ми си знаят . И по - важното е , че аз си знам !
Ох , нямах намерение да бъда толкова многословна днес . Седнах с идеята да споделя и съобщя , че вече си имам една "  Фантазия " , а ето че пак се отнесох ...
Под големите червени букви се крие линк към страничката на магазина във Фейсбук . Искаше ми се да направя тази публикация доста по - рано , но бях толкова изцедена от всякакви емоции , че нямах нито сили , нито желание да седна и да пиша . Освен това , сбъдването на една мечта ми струваше и много , мнооого труд !
Но , успях ! Направих местенцето от мечтите си ! Точно така си го представях - едно вълшебно кътче , едно място където можеш дори само да погледаш за да се заредиш за деня . И , знаете ли - за четирите дни през които Фантазия е вече факт и работи с пълна пара ( отворих точно на 1 ви май ! ) влязоха толкова хора и толкова хора ми казаха , че е прекрасно и също толкова хора ме попитаха - Може ли да идваме да се зареждаме с красота понякога ?  , че на мен направо ми поникнаха криле !!!
Все още не мога съвсем да дойда на себе си ... Все още ми се струва , че сънувам ...
Април , 2013 засега си остава месецът който най - неусетно се изниза между пръстите ми . Буквално ! Защото всяко нещо във Фантазия мина през ръцете ми . И най - вече през сърцето ми !
Даже ощипването не помага :)))
Прекрасно е да сбъднеш мечтата си ! Вълшебно е !
Колко ще я има ? Само времето ще покаже . Но , така поне никога вече няма да си задавам въпроса : " Ами ако ... ? "
И пак ще ви цитирам моята най - най - любима книга и  нейната неповторима и уникална героиня , на която си мисля , че много приличам ( дори заради луничките , които с възрастта , за мое учудване , станаха по - малко ) - Пипи Дългото чорапче . Томи и Аника попитали Пипи : " Пипи , а ти можеш ли да плуваш ? " , а Пипи отговорила : " Амииии , не знам ... Може и да мога , никога не съм опитвала ! "
Е , аз опитах ! И се оказа , че мога да плувам ! Докъде ще стигна с плуване - не знам . Но поне знам , че мога да плувам ...

Благодаря ви за търпението да ме изчетете !
Светъл празник желая на всички , надникнали в моя свят от Парченца !