Просто разказ и ........една торта!

Годината е 1968-миналия век!
Месецът -март!
Датата- 9-ти!
Денят-събота,Тодоровден!
В Окръжната болница, на Окръжния тогава град Силистра,едно младо семейство очаква първородната си рожба.Бебето нещо се опъва и не иска да излиза (дали още тогава го е плашел този свят?!)!
Три пъти свикват екип за раждане и три пъти го отзовават.......Някъде в късния следобед лекарите решават,че ще се наложи Цезарово сечение,има усложнения.Питат младата,19-годишна жена да рискуват ли,а тя моли да питат таткото.
На въпроса на лекарите :Какво да правят?Кого да спасяват-майката или детето?-младият мъж отговаря:Майката ,естествено!!!Дете можем и друго да направим!
Екипът прави операцията,за щастие успешна и за майката и за детето.........След няколко часа борба и размисли,с увита няколко пъти пъпна връв около вратлето на бял свят се появява бебето!Каква жажда за живот,а?!
Тази история съм слушала мнооооого ,много пъти от обичната ми леля,сестрата на моя баща.
Предполагам се досетихте,че това страхливо и същевременно упорито бебе съм АЗ!
Често се случва да размишлявам над този разказ.И твърде често се случва да си задавам въпроса:Струвало ли си е да се раждам?!
В онези моменти-на болка,гняв,тъга,разочарование,слабост.....искало ми се е усилията на лекарите (които тогава наистина са били лекари,а не търговци в бели престилки!!!) да не са били успешни!
Но явно някаква неведома сила е имала планове за мен и моето съществуване на този свят!
Във всички онези моменти обаче на радост,обич,гордост,щастие,трепети,нежности и всякакви положителни емоции си казвам:Да,трябвало е да се появя!Иначе как бих усетила всичко това?!
И съм благодарна на лекарите,че са направили всичко възможно да спасят и двете ни-майка ми и мен!
И на онази сила,дето ме кара и до ден днешен да се боря с живота,да го живея и да откривам и преоткривам всичко красиво в него!
Днес ставам на 44 години!
Обичам това число.........определено имам афинитет към някои числа.Баща ми беше роден през 1944г.,(годината на Свободата....или пък не?!).
Когато стана на 44 години го направих горд и щастлив дядо на първородна внучка.
Надявам се и се моля от тук на сетне моментите,в които ще си задавам онзи,лошия въпрос за раждането ми,да са много по-малко,или пък хич да ги няма!!!!
Надявам се да помъдрявам и остарявам красиво и с достойнство!
Надявам се да съм полезна и нужна на хората около мен!
Надявам се!
И на Рожден ден,като на Рожден ден-рожденикът трябва да почерпи,нали?!
Тортата направих още снощи.Тази торта правя поне от десетина години.......
Името и е Френска торта,но всички близки и познати и казват "тортата на Юлка".Не си спомням от къде точно съм видяла рецептата,но ви уверявам,че веднъж опитате ли я,вие също ще я заобичате.Тя е лека-и на вкус и като майсторене!Всички,на които съм дала рецептата са много доволни и продължават да си я правят,защото става страшно лесно и бързо,а какво по-добро от това в нашето ежедневие?!
Оригиналната рецепта аз отдавна трансформирах така,че на мен да е удобно и лесно.
Ето и моят вариант:
Два пакета готови квадратни блатове-да са по три блата в пакет.Единият вземам бял,другият какаов.С помощта на чиния изрязвам ъгълчетата,за да се получат кръгове.
Сварявам две чаени чаши подсладено кафе.Оставям го да изстине,докато през това време  приготвям крема.
Крем:
Две пакетчета от по 250 гр. краве масло
Още толкова пудра захар(500 гр. демек.....)
две яйца
две пакетчета ванилия и поне две супени лъжици какао (според това колко силно е какаото!)
Хубаво омекналото масло се разбива с останалите продукти добре с миксер,докато стане добра,хомогенна смес.
И започваме:редим блат и поливаме с изстиналото вече кафе,мажем с крем,така докато наредим и намажем и шестте блата.Не забравяйте,че крем ще ви трябва и за отгоре и преценете така,че да ви остане.Когато тортата е готова настъргвам отгоре един голям млечен шоколад.
Опитайте!При мен винаги се получава перфектно!
А засега аз ще почерпя:

Да ви е сладко!
Хубав ден от мен,а аз отивам да си направя маникюра.............