Мечета балеринки

Каква я мислих , а каква станаааа ... :)))))))
Качвам се сутринта на таванчето да потърся разни неща за един проект / поръчка /  и едновременно да го поосвежа малко откъм вътрешен ред . Започвам си тихо , мирно , кротко да ровя из разните торбички и да търся това , което търся . Търся , търся , търся и ... попадам на един кафяв плюш ( или нещо подобно ) , прехвърлям го на една страна за " май ще излезе нещо от това " и продължавам да си ровя . И да знаете , продължих аз с ровенето , но една идея толкова усърдно ровеше в мозъка ми , че още докато слязох от таванчето с намерените все пак неща , които бяха причина да се кача там , веднага се хванах за нея !
Не знам защо , но този кафевия плюш го видях в съвсем реален образ като едни мечета - балеринки . Сякаш имах някакво видение ...
Нарисувах си мече ( отново на лист от тетрадка :)))) , уших първото , сложих му балеринската пачка цвете в косите и реших , че досущ като едни хора " без едно мога , с едно не мога " :)))))
Направих си още две балеринки и ги окачих на връвка да си потанцуват :

Оставям ви в тази весела , танцувална компания и ви пожелавам приятен следобед !

Ушко - Непослушко

Втори привет за днес ! И не да се хваля , а за да ви се оплача !
Да ви се оплача от едно малко  кафяво ( на бели точки ) зверче , което така ми ошета къщата , чеееее ....
Ама , какво да ви разказвам , направо ще ви запозная с него :
                                    Моля ви се , Негово  палаво Величество
                                            Ушко - Непослушко !

Не знам откъде и как , но се появи у дома някъде в ранния следобед и се започна едно изучаване на къщатааааааа ... Не ви е работа !

Толкова е бърз , че никак не успях да го видя как се покатери върху всичките ми тридесетина саксии с цветя . Обаче , все пак успях да го изненадам в гръб когато тъкмо се канеше да щурмува кокосовата палма .

Гардероба , с неговите два и кусур метра височина , също се оказа твърде висока топка за малкият спортист ....

Е , мартенското ми дръвче на масата си му беше съвсем по мярка и много му подхождаше !

Между красотичките на каката също се чувстваше много удобно и даже ми го демонстрира , хулиганът му с хулиган !

 Опита се да се скрие между цветята на цветарника , само че , глупачето му с глупаче никак не знаеше , че като си скриеш очичките с ръце и хората пак те виждат :))))

.............. Едва не се удави в чашата ми с кафе , ама пустото любопитствооооо ....

Накрая , уморен от толкова щуреене , Ушко - Непослушко кротко полегна на дивана и даже ми позволи да го снимам .
Дааа , това е Ушко , едно осемнадесет сантиметрово маймунче , поръчано от една мама като играчка за количката на един малък сладур . Трябваше да е " някаква " животинка и да има нещо червено , против уроки . Никъде в поръчката не беше споменато колко да е палава животинката :))))))
Жалко , че няма как да го видите колко му е хубаво като  подскача и пружинира на връвката си , която вътре е с ластик и за по - удобно се закопчава с велкро :

Ох , силно се надявам когато Ушко - Непослушко отиде при детенце да вземе да се кротне малко!
Иначе не виждам как майчето ще се справя с двама палавника :)))

Желая на всички приятели и гости на Парченца една щура , весела вечер !

Как успявам ... ?

Много често ме питат как успявам да сътворя толкова неща . Как успявам да се справям с домакинската работа ? Кога  успявам да общувам в мрежата ? И още куп подобни въпроси .
Ами , отговорът е много , много простичък - НЕ успявам !
И никога няма да успея да свърша всичко онова , което ми се иска . И , което трябва , разбира се :)))))
Никога няма да успея да видя къщата си в идеалния вид , за който мечтая !
Никога няма да успея да ушия и да направя всичко онова , което ми се върти в неспокойната главица !
Никога няма да успея да кажа на хората , които толкова обичам колко ги обичам наистина !
Никога няма да успея да бъда на всички онези прекрасни местенца , които ми се иска !
Никога животът ми няма да бъде идеален . Но аз и не искам ! Харесвам си го такъв - несъвършен , различен , обичен ...
И все пак ... Много отдавна се каня да отговоря тук на всички близки и далечни приятели , които все ме питат : Как успяваш ? Причината да го направя сега е вчерашното ми четене на един пост на  руска  ръкоделница  , която много харесвам . В поста си момичето отговаря на точно този въпрос и аз , неочаквано за мен , намерих в нейния пост един от възможните отговори .
Така , като начало ще започна с това , че от известно време отново съм безработна / около два месеца вече / , което не е основната причина . И преди си се справях доста добре с наумените нещица :))) Да ви кажа , не спазвам особен режим . Действам на мига , според настроението , ситуацията , времето и куп още фактори .
Имам си все пак някои привички , от които не мога избягам . Например , лягам в твърде приличен час - около 10.30  часа и ставам в не толкова приличен - около 5-5.30 сутринта . Никога не съм обичала да спя . Сънят е само средство за възстановяване и зареждане на батериите , нищо повече . Не обичам да се излежавам .  В момента , в който се пробудя и скачам като ужилена , сякаш съм изпуснала влака :))) И това съвсем не е само в сегашната ми , зряла възраст - и като ученичка си бях така :))) Покойният ми баща беше такъв . Просто , има хора , които се нуждаят от по - малко сън , само дето аз си спя в съвсем нормалните часове за това , което най - вероятно е много важно за организма на човек .
Следващото важно нещо за един успешен ден съм наследила и придобила от мама - това е моята организираност . Нека не звучи като хвалба , но определено съм доста организиран човек , като не смятам , че заслугата за това е моя - имало е кой да ме научи !
Винаги си определям приоритетите или пък просто оставям сърцето ми да ме води . И в двата  случая си съставям план за действие , никога не обичам да правя само по едно нещо . Да речем , първо ще заредя пералнята да си върти , после ще сложа късчетата месо да врат на печката , докато те врат аз ще извадя парцалките и ще започна да режа и кроя . Ще стигна до някъде с творенето , ще спра за малко за да извадя прането от пералнята , ще продължа пак с парцалките , после пак ще спра за да сваля месото от огъня и да забъркам набързо някаква манджичка , Докато тя къкри аз ще продължа с нещото , което съм подхванала и така ... Това е само един пример за няколко часа от деня ми . Не обичам и почти не гледам филми с надписи , защото е жизнено важно през времето докато тече филма аз да свърша нещо друго - дали ще е готвене , миене или шиене е все едно - важното е нещата да вървят паралелно ! През това време може и по телефона да говоря , като отново не спирам , а го подпирам на рамото си и така се схващам понякога , ако разговорът продължи по - дълго , че ... :))))
Освен всичко друго , рядко , наистина много рядко започвам няколко неща едновременно / случи ми се наскоро / .Започвам си едно нещо , за ръкоделие говоря и си го довършвам до края .По този начин съзнанието ми е свободно да мисли за следващия проект без да е затормозено от терзания , че имам нещо недовършено .
И , накрая , но може би не на последно място по значение е моят импулсивен , експресивен и всякакъв "  ивен " характер . Обичам нешата да се случват бързо . Сега , на момента ! И съм доста бърза в действията си , просто решавам и го правя ! Никога не мисля твърде дълго , никога не обмислям един проект с часове . Толкова бързо избирам плата и го срязвам , че дори сама си завиждам на смелостта :)))) Никога не съжаляам за нещо грешно получило се . Никога не съжалявам за отрязана коса , за счупен нокът , за твърде много  скъсена пола ... Смятам , че непоправимо е само човешкото здраве - всичко друго си има начин да бъде оправено ! А ако няма - какво толкова ? Ще си остане така и това е , нищо не е съвършено на този свят .
Като пример за всичко , казано до тук ще ви дам битието на вчерашният ми ден :
Отново ранно ставане , естествено предшествано от ранно лягане , пиене на кафе , седене в мрежата , пак кафе ( да не си помислите , че пия твърде много кафе ? Не , просто глътките ми са твърде малки и едно нормално кафе в кафяна чашка го " ближа " до обед ) , след което започнах вчерашните кафеени яйчица . Спрях по някое време да закуся , после  продължих с яйцата . Отново спрях за да пусна пералнята , да сложа месото на котлона и пак продължих с яйцата .
И някъде там , между всичко това се появява малката ми щерка и пита : А подаръка на Диана ?
Диана е най - добрата и приятелка , която вчера също навърши " заветните " осемнадесет !
Бяхме говорили да и направя калъф за тетрадка , защото , за моя огромна радост , всичките приятелки на дъщеря ми много харесват нещата , които правя .
Е да де , говорихме , ама до там . После забравих ...
Часът е вече почти единадесет на обед . Докато суша яйчицата със сешоара измислям визията на калъфа . Сещам се , че ми беше казано , че момичето обича червения цвят . Хм , какво по - червено тогава от едни червени гъбки на зелена поляна ?
 Трябваше да е нещо , което да стане бързичко , защото в 14.30 рожденичката трябваше да бъде посрещната от училище с подаръка !
И тук е мястото да благодаря на Вера за нейната " Разходка в гората " ! Сетих за нея , много бързичко избрах платовете и започнах .
По някое време извадих прането от пералнята и го метнах  в един кош за пране да си чака реда за простиране . После сложих месцето с ориз на слаб огън да се готви и малко преди 14.00 часа вече щракнах набързо готовия калъф !
Изпратих детето , обядвах и продължих с яйчицата . Довърших , снимах , почистих , прострях  и така ...
       Много ще ми е мъчно ако съм досадила с твърде дългия си отговор на въпроса : Как успявам ?
Нали ви казвам - не успявам ! Исках да свърша още неща през вчерашния ден , но и аз , като всеки нормален човек , от време на време страдам от мързел . Или пък - имам нужда от почивка и спокойствие и затова прекарах останалата част от деня в почти бездействие .
Ако не броим сиренената кашичка , която сготвих за вечеря и ходенето до магазин :))))
И сега , като извинение за дългия , и може би досаден пост ще ви покажа снимките на калъфа за още една пораснала госпожица ( която между другото много си го харесала !!! ) :

Искаше ми се надписа да прилича на тези , дето всички ученици си драскат по тетрадките - един такъв несъвършен и мисля , че успях да се справя !

Калинката и точките на  гъбките са залепени с топъл силикон .

Желая ви един прекрасен ден , а на мен ми е време вече да хапна и да вляза в ритъма на днешния си ден !
Бъдете ми здрави !

И пак мирише на кафе

Да , у дома пак мирише на кафе . Кафеените ми яйчица , замислени още с кафеените зайци най - после видяха бял свят ! Появяването им никак не се случи бързо този път .
Когато си говорихме с една приятелка как съм направила кафеените зайчета тя ме попита не става ли първо да боядисам плата с кафето и после да шия с него каквото ще шия ? Казах и , че ще опитам и го направих . Опитах и разбрах - не става ! Както си и мислех де ... Шестото ми чувство почти никога не ме лъже :)))
Първо - плата почти не хвана от кафето . Просто си заприлича на мръсен плат и толкова . Захвърлих го , много разочарована от резултата . Тази сутрин обаче все пак се смилих над него , защото и без друго от него нищо нямаше да излезе . Изгладих , нарисувах , изрязах , сглобих , напълних и ... оцветих с кафе по познатия вече начин - с гъбичката . После си помогнах със сешоара за по - бързо съхнене и точно тогава се убедих , че за ефекта , който искам да постигна и успях предния път , това е правилният начин .
Когато правех кафеените зайчета и двете кафеени патици идеята ми беше да седят на петна и да приличат на курабийки , които са се изпекли различно в тавата :))) За мен си - успях .
Това става така , защото пълнежа вътре , в случая силиконовата вата , на различните места поема различно количество от течноста / кафето / . След това , при съхненето и особено при това сушене с гореща струя въздух , различното количество течност избива на различни пета по плата . И - ефекта на курабийката а налице !
А самите яйчица искаха да се появят не само заради зайците и патиците , а и заради едни печени копчета . . .
Печени копчетаааа ????
Ми да , моите са си такива ! Ха ха , нееее , съвсем не са печени - чисто пластмасови са си , но някой дизайнер някъде е докарал точно моя ефект на печените курабийки :)))
Малко канап , няколко копчета и кафеените яйчица и патици вече си имат другарчета :

След толкова разкази за кафе не ми остава нищо друго освен да ви поздравя с една  песен  на великия Франк Синатра и една моя снимка от истинско френско кафене в прекрасния и тъй любим за мене Лил  :))))

Цветя от стари вестници или : Как да оцветим деня ?

Прекрасен ден е днес - Благовещение !
Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий.
 В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде "нещо зелено" - коприва, спанак, лапад. Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник - риба с ориз .
Според народните вярвания на този "благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си.
Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. 
 Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. 
 Ето ,това последното изречение доведе и до днешното ми занимание :)))
Твърде студеният късномартенски ден ме накара още в ранно утро да запаля парното . И , като  ви казвам , че моето таванче е вълшебно - вярвайте ми ! Запасявайки се от там с разпалки за парното попадам на купчина стари вестници , които веднага ме навеждат на една мисъл ...

 Ако питате какво е общото между вестник " Лечител  " и Благовещение , ще ви кажа - цветенцата на долната снимка , които са направени точно от стари , пожълтели броеве на вестника точно на днешния ден . За да не пипам игли , куки и конци :)))))

Как се правят самите розички нямаше как да снимам , защото си трябваха поне четири ръце за това , пък аз си имам само две :))) Затова пък си направих труда да изровя едно клипче за тези , които не са виждали как става това . Клипчето можете да изгледате ето тук  .
Поради естеството на материала си , а именно стари вестници , аз използвах лепило за хартия , а не силикон . Когато хубавичко оползотворих един цял брой на вестника преминах към следващия етап , който всъщност беше и в основата да започна хартиените розички днес . Идеята ми беше да ги боядисам след това знаете ли с какво ? С боя за яйца !
У дома винаги имам боя за яйца , от най - обикновената . Всяка година по Великден си ползвам от нея и всяка година яйчицата ми стават с много хубав , наситен цвят . 
Та , след като всичките 41 розички   ( толкова излязоха от един брой вестник ) бяха завъртяни и залепени нямах търпение да ги боядисам . 
А как направих това ще ви кажа сега . Разтворих си боичките в купички , точно както го правя и за празника , само че не в топла вода , а в студена , защото нямаше да е необходимо водата да е топла . След това излях течността от първата купичка в ... познайте какво ! Едно пласмасово шише с пулвелизатор от препарат за миене на банята . Сложих ръкавица и опръсках хубавичко първата серия розички . Най - досадното беше , че след всеки цвят трябваше да мия шишето за да не се размесят боите .
Когато всички розички бяха боядисани сложих да съхнат до парното .

А сега сигурно ще попитате : Какво ще правиш сега с тези цветя ?
Амиииии .... могат да се използват за много неща . Като например да си ги сложите в някоя стъклена купа , или чаша и да ви носят настроение  :

 
Или пък , като мен - да си ги сложите в красив буркан  и пак да ви носят настроение :

Другото приложение , за което се сетих докато ги правех е , че могат да се използват като елементи на ръчно правена картичка . 
Можете да си ги направите за още много , много приложение или пък ... 
Просто за да оцветите деня !  
Желая ви една прекрасна , цветна вечер  !
До скоро : )))))))))) 

Великденски яйчица в стил Шаби шик

Неделен привет от мен !
Днес ще ви разкажа каква я свършиха моите розово - кафяви  великденски патици .
Освен много суетни и кокетни , младите госпожици се оказаха и много плодоносни .
Ми да - снесоха ми яйчица ! При това не какви да е , ами в стил Шаби шик . Сякаш знаят , че си умирам за този стил :))))
Всъщност , то няма много за разказване , освен това че се забавлявах както само аз си знам .
Отново се потопих в един розово - кафяв свят ( само очилата ми не са розови :))))) и забравих за всичката сивота навън . Дори мартенския студ забравих ...  На мен ми беше цветно и красиво и нищо друго нямаше значение !

Много съм благодарна на кокетните патици за красотата , която внесоха у дома !
Не знам дали бих могла да повторя нещо такова ... то се ражда като сълза и изчезва с усмивката ...
Усмихнат и щастлив следобед ви желая !
И розови мечти :)))))