CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

понеделник, 31 август 2015 г.

Моята лилава стая - продължението

Или още - каня ви на гости :)))
Или пък - за ентусиазма и неговите форми на проявление :)))
Или пък - как с малко пари можем да реновираме дома си :)))
И още , и още подзаглавия мога да изброя , но нека първо ви кажа - Добро утро и успешна нова седмица от мен !
Е , нека всека пак се върнем към Лилавата стая ! Създаването и беше започнато още преди три лета . Стигнахме до едно място със щерката иииии - свършиха силите , преброените дни на отпуска също . ентусиазма сякаш се покри някъде :)))
Но - мечтата остана ! А както обичам да казвам - мечтите са за това - да се сбъдват . И по - скоро - да си ги сбъдваме ! Предполагам повечето от вас са срещали онези идеи където ни учат как да сбъдваме желанията си - като ги запишем някъде , на хартия или друг носител , както е модерно да се казва :))) Обаче , навсякъде в подобни публикации пише , че само това ( записването де ) не е достатъчно ! Нужно е и да се работи за сбъдването на мечтата . И точно това направихме ние със щерката - поработихме . Този път без много - много да се напрягаме . Искам да кажа , че ремонта това лято протече доста плавно и отложено във времето . Месец , че може и малко повече все бяхме " в ремонт " . Което обаче не иска да каже , че у дома през цялото това време беше разхвърляно . Нееее , правехме нещо , пооправяхме , почивахме малко , изчаквахме нещо си и продължавахме . С изключение на няколко съвсем дребни детайла ( по - скоро декорация , отколкото съществена част ) вече сме готови и си имаме мечтаната Лилава стая !
И така - качвам снимките и започвам да разказвам :

 На първата снимка - лилава стая , погледната от вратата . Да уточня само , че когато преди три години отидох да купувам боята за стаята бях напълно ( не знам дали съзнателно ) подведена от продавача и съм взела толкова боя , че можех поне още няколко стаи да оцветя в лилаво . Обаче , както обичам аз да си сещам за хубавите български поговорки , хората са казали - всяко зло за добро ! Е , година по - късно в лилаво беше боядисана и Фантазия ( моето чудно местенце ! ) , а три години след това Лилавата стая беше освежена отново в същия цвят . И , моля ви се - пак остана ! Е , ще имам за поне още едно освежаване след някоя и друга година :)))
Как изглеждаше тази стая преди три години можете да видите в публикацията " Моята лилава стая " Още тогава идеята беше всички мебели в стаята да бъдат боядисани в бяло , но както вече казах силите и ентусиазма стигнаха само до огромния гардероб :))) Междувременно доста вода изтече в Дунава ( една напълно нашенска си приказка :)))) и идеите също се попромениха малко . Беше решено двете единични легла от чам да бъдат заменени от леглото , което всъщност вече е било в тази стая преди много , много години . После много дълго отлежа на тавана като през това време имаше и една не дотам добра идея да бъде посечено и използвано за отопление :))) Добре , че мъжа ми нямаше особено желание да го посича та се сдобихме с прекрасна бяла спалня :)))


Още един поглед , само че маааалко вдясно - пак от вратата  на стаята . Само до вчера на ъгълът до прозореца нещо му липсваше , но вече всичко си е на мястото .
И така , за мебели не беше дадена нито стотинка - всички налични бяха старателно и търпеливо боядисани с бял латекс , изшкурени , а после лакирани с бързосъхнещ лак на водна основа .


И за да е всичко в тон дори масата за гладене получи нова рокля :))))


Леглото се сдоби с прекрасно пеперудено шалте , което направих почти със скоростта на светлината защото толкова нямах търпение , че просто не можеше да е повече :)))

 На снимката горе - още една сбъдната мечта на дъщеря ми - корково табло с милиони ( поне на мен така ми се струва :))) снимчици . И - един малък скрин , който мъжа ми направи от МДФ и който до скоро се продаваше в магазина , но когато взе да се оформя картинката в стаята съвсем леко и по терлички се изнесе и пристигна у дома . Мисля , че точно за тук е правен :)))


Старите добри къщички - пазителки ! Много , много удобна вещ ви казвам . Могат да съберат всичко , което вечер искате да махнете от себе си . е , понякога джобчетата са пълни с хартийки от бонбони , но това не се брои ... :)))





Това кътче беше добоядисано и чинно подредено с красиви нещица .


 Още едно съвсем момичешко кътче , събрало романтика и полезност .






Предстои да бъдат ушити големи ( така ги иска дъщеря ми ! ) възглавници за леглото , но това кога точно във времето ще се случи съвсем , ама съвсем не е ясно :))_ пък и нали трябва да остане нещо за довършване ? Иначе къде е интересното :)))




А това вече е сбъдването на една голяяяяяма мечта ! Голямото огледало ! Беше използвана горната част с огледало от тоалетката на спалнята . Приятел направи крачетата и с малко боя , лак и салфетки стана една много красива и полезна вещ - мечта на всяко младо момиче . Нали се сещате сега какви селфита ще има тука :))))


За да не изглежда стаята много натруфена ( всъщност , на някои от вас може и да изглежда де :)))) декупаж има всъщност само на гардероба , малкия скрин и огледалото . Като не се броят рамките за снимки , кутиите за бижута и малките скрин - шкафчета ... :)))



Стаята , погледната от прозореца и окъпана в твърде топлите лъчи на августовското слънце .


И последната , нощна снимка на пердетата . Като един истински ловец в продължение на месец обикалях магазините за втора употреба за да събера желаните цветове . Доволна съм от резултата !
И така - искам да ви кажа , че обновяването на стаята струваше не повече от 120 лв.  ( тук обаче съвсем не е включен труда ни :))) ) Отделеното време също не го броим ...
И че да , само с единия ентусиазъм и мерак не може да се направи нещо кой знае какво . Все пак са нужни и малко средства , но както всички знаем - има ли желание - има и начин!
Ако поне един човек съм вдъхновила да хване четките и боите то значи си е струвала борбата ми с блога в продължение на повече от час да напиша и споделя това .
И понеже сме на прага на един от най - любимите ми месеци ви желая един прекрасен , вълнуваш , незабравим Септември !
Бъдете здрави !

понеделник, 10 август 2015 г.

За страха и неговите големи очи :)))

Добро утро и нека е добър денят ни ! 
Защо не съм се появявала толкова дълго въобще няма да впускам в подробности да обяснявам . Просто ще напиша това , за което съм седнала и това е :)))
А то именно е за страха . Онзи - страшният Страх , онзи по - големият от нас ,,,
Като всички нормални хора и аз си имам своите страхове . Обаче , като малко по - ненормалните си мисля , че имам малко в повече от това чувство :))) Страхувам се от земетресения , от бури ( мноооого ! ) , от прилошаване , страхувам се от Нелюбов , от омразата , от високото . Ох , да - и много се страхувам от асансьори !!! Не ползвам ! Ако взема да изброявам всичките си страхове ще отиде публикацията само за това .
В днешната история ми се струва , че би било доста по - подходящо да нарека този страх неувереност в себе си , не знам . Знам , че много дълго отлагах да направя нещо . И то именно защото си страхувах  , че няма да се справя ... 
Мисля , че мина повече от месец когато в нагазина влезе жена , огледа всичко най - подробно , похвали ме за " златните " ми ръце и погледа и се спря на една кукла . Мноооого дълго се спря даже :))) И пожела да и направя такава ! А тази кукла в магзина не се продава ( пропуснах да я снимам за да ви я покажа ) , Тя ми е подарък за откриването на магазина от голямата ми дъщеря . Куклата е тип Валдорфска и представлява една белокоса сладка бабка , седнала на столче ( столчето си е мое ) дремейки с плетка в ръка . Може би подаряването на тази кукла трябваше да ми подскаже как ще изглеждам някой ден :)))) Не знам дали ще дремя над плетката , но със сигурност знам , че ще съм белокоса ( ако въобще побелея , засега няма изгледи , пък и майка ми - вече на 66 години все още не е побеляла ) , защото ужасно мразя боите ! Опитах веднъж от любопитство и повече не повторих . 
Е , както е обичайно за мен - пак се отвлякох от темата :)))
Та , за бабата - кукла . Жената пожела да и направя точно такава кукла ! Майкооооо , ако знаете как не исках точно това ! Никога не съм правила такова нещо и като всичко непознато то изглежда " страшничко " .
Обаче , приех поръчката защото не обичам да връщам хората и да им чупя хатъра , както би казала майка ми :)))
Прилежно добавих куклата - баба в списъка с поръчки и тя също толкова прилежно си зачака реда . Е да , само дето реда и дойде няколко пъти , а аз все я прескачах и прескачах . Докато не дойде датата , за която трябваше да е готова . Нали знаете - като ти опре яйцето на д - то ( извинете за израза , ама си е точен ) хващаш се - щеш , не щеш ...
И така - отне ми два дни да я направя . Не ползвах никаква готова кройка . Просто си нарисувах частите и мисля , че не сбърках !
Започнах с ръчичките , които за първи път направих с пръсти . Стаха толкова хубави , че сама се изненадах на какво съм способна :))) Последва телцето , после крачетата и накрая главата . Когато сглобих куклата се оказа , че съм се справила доста добре .
Обаче ... Стори ми се , че не това е било най - трудното . Следваше да направя тази иначе наглед съвсем обикновена кукла да прилича на Баба !
Обикновено оставям лицето и косите за най - накрая когато играчката е вече облечена и съвсем готова . Този път започнах именно от главата - страшничко ми беше и исках да мина през този страх за да мога да работя натам по - спокойно . Искам да ви кажа , че резултата толкова ме вдъхнови , че от там нататък всичко беше песен !
Куклата бабка стана прекрасна ! Няма да скромнича - мисля , че е едно от най - хубавите неща , които съм правила . 
И , знаете ли ? Скоро приятелка ме попита : Как се разделяш с тези красотички ? Отоговорих и , че когато знам , че отиват в добри ръце , че ще ги обичат колкото мен не ми е мъчно .
Искам да ви кажа , че направих доста снимки на тази бабка и докато я снимах и и се радвах с маааалко учудване от себе си установих , че това май ще е първото нещо , с което бих се разделила с мъничко тъга .
Обаче ! За пореден път разбрах , че все пак мога да плувам !
Какво общо има плуването с куклите ли ?
Ами един ден Томи и Аника попитали Пипи : Можеш ли да плуваш ? 
Пипи отговорила : Ми не знам , може и да мога . Никога не съм опитвала !
 (кратко отклонение - Пипи Дългото чорапче беше , е и ще си остане най - любимата ми книга ! Мисля , че това е книга повече за възрастни , въпреки приключенския и характер . Толкова истини за живота е побрала тази прелестна история за едно момиче с плитки и луничаво личице ... )
И така , оказа се , че мога да плувам , а изводът от всичко това е - да опитваме ! Поне да опитваме да направим нещо . Иначе никога няма да знаем дали можем да плуваме ...
Желая ви един прекрасен ден и не забравяйте за детето в себе си - то със сигурност иска да разбере дали може да плува !