CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

вторник, 13 ноември 2012 г.

Що за птица е това ?

Някога,когато децата ми бяха  съвсем ,съвсем малки много обичаха ( като повечето деца,впрочем ...) да им чета приказки.И си имаха една много любима детска книжка на руския писател В.Сутеев.
Прелестна !Изпълнена с разбираеми и мили приказки и картинки.Красиви картинки,които караха децата,че и техните родители да мечтаят. Сегашните са ...Няма да коментираме !
Не знам дали сте забелязали,но аз твърде често използвам един израз "Що за птица е това ?"
Та,точно този израз е от една приказка от прекрасната книжка ,която аз за мое огромно съжаление дадох на някого ( с присъщата си нужда да раздавам ) и дори не помня на кого.А този на "кого" не си направи труда да ми я върне.
Здрав да е!
Добре,че има такива дето са си запазили книжките и са си направили труда да ги снимат и качат в интернет.Изрових едни такива снимки и ги споделям с вас - красотата трябва да се споделя !!!
Да не говорим за поуката от приказката ......................



















Не знам защо , вместо да си стягам багажа , се присетих за тази поучителна история на Сутеев ...
Надявам се обаче да ви е харесала и заредила с много красота и добринка в днешния ден!
Желая ви щастлив вторник !

неделя, 11 ноември 2012 г.

Едно сърце в стихове

Обичам всички цветове ! Най-вероятно сте го забелязали ...
Обаче , към някои цветови комбинации имам особен афинитет .Така е с кафявото и розовото,например .
Когато реших , че ще правя нещото , което направих вчера идеята за кафяво-розовата смес все още не беше се оформила в главата ми..А нещото е - калъф за тетрадка ! Тетрадката с моите стихове.
Всъщност,  доскоро си нямах такава ,а записвах раждащите се думи на тетрадката с проекти и скици за пачуърк .И понеже там се получи една невъобразима бъркотия вече ,реших да въведа ред ( който толкова обичам !!!) като си направя тетрадка за стиховете.
Купих си една най-обикновена ученическа тетрадка и реших да и ушия калъф ,защото смятам че всяка уважаваща себе си поетична тетрадка би се радвала да има една премяна в повече ... :)
Отдавна обмислям как точно да изглежда , но както в повечето случаи решението си дойде само.Събудих се в съботната утрин и знаех как ще изглежда моята тетрадка,а цветовете - те се самопоканиха .Достатъчно беше да погледна към рафтовете с платчета и вече знаех и цветовете на моята тетрадка .
Останалото си беше едно истинско забавление с любимата ми релефна бродерия. Потънах  в нея и утрото неусетно мина в обед, а докато натъкмя и дантелките и сглобя калъфката деня вече беше към своя край ...
Беше един чуден ден ,изпълнен с поезия , бродерия, пачуърк и още нещо ...Какво е то ли ?!
Ами - любов ! Много любов ! Във всичко ,което правя .Иначе не си струва да го правя ...




Знаете ли,панделката с която се връзва тетрадката някога беше презрамки на една много нежна и ефирна нощница ... Подари ми я свекърва ми ( майката на мъжа ми ) когато се оженихме. Тогава имаше такава традиция всички да се даряват с дарове - специално приготвени за целта вещи,опаковани красиво на картон и завити с целофан така,че всичко да се вижда ... :)
Традициите не са това ,което бяха ... Нощничката отдавна вече не ставаше за носене,но пък сатенените презрамки заживяха нов живот на моята тетрадка .










След като свърших с "поетичната " страна на живота минах към по-прагматичната .
Най- малкият член на нашето семейство най - после се сдоби със собствено легло !
Откак е у нас това зверче се каня да му ушия лъгълце , а това е вече повече от година !Е,настъпи и неговият час - малкото оранжево коте,станало междувременно  голям оранжев котарак си има  мекичко,удобно и красиво легло.
Плата за легълцето му бях купила за евентуални завивки на евентуалните внуци , с които ще ме дарят децата ми.И тъй като внуци засега не се очертават Макси "намаза" едно много весело легло !
Е,не си мислете,че и за внуците не остана -те само да дойдат !!!







Сега,аз отивам най-после да прибера красивите си кактуси от терасата ,а на вас пожелавам една много усмихната и романтична неделя !


сряда, 7 ноември 2012 г.

Лилава есен

Есента ли ? Тя никога не е лилава .
Тя е красива ! Много красива !
Огнена ...Пурпурна ...
Тиквено-жълта ...Тук там зелена ...
Понякога кафява , друг път тъжна ...
Често усмихната , по-често сълзлива ...
Уханна ,чакаща,изпращаща ...
Многолика ! И красива ...Много красива ! Любима ...  Много любима !
Есента не може да се опише с думи,тя трябва да се преживее.
Аз все още не съм я изживяла цялата,но дотук моята есен беше лилава !
Живот и здраве съвсем скоро ме очаква и една късна френска есен ,но има време - и нея ще я видим каква ще е ...
Сега ще ви разкажа за лилавата си есен. За един проект ,който в последните месеци обсебваше най безсрамно мислите и сънищата ми.Не ми даваше мира - досаждаше,настояваше,умоляваше.
Това беше най-сложното и най-трудното нещо , с което съм се захващала !И най- желаното !!!
Колкото повече ми ставаше трудно,толкова повече исках да се справя!Не заради другите! Заради себе си!
Усещах ,че мога и исках да си го покажа ...И успях !Справих се!И този път ...
Исках много да кажа,много да разкажа ,но думите някак си бягат от ума и ръцете ми тази вечер.Все още преживявам преживяното и сигурно дълго ще е така.
Беше ми много приятно и също толкова забавно създавайки това "нещо". И колкото и да ми се плачеше понякога,процеса така ме увличаше,че забравях сълзите си а на тяхно място се появяваха търпението и желанието.Голямото желание ...Да мога !
Такааааа,явно тази вечер разказ няма да се получи.Да взема поне да покажа снимки :






 Размерите на одеалото са 200/200 см. , нищо че съм го проснала на едичниното детско легло.






Мисля,личи си колко любов заших в този комплект ?
Аз поне си знам,че оставих там не едно а няколко парченца от сърцето си.
И пак остана толковаааааа много - достатъчно за да продължа да обичам всичко и всички ...
И есента , пък била тя и лилава !
Имайте своята прекрасна есенна вечер и кажете на човека до вас,че го обичате!Ако е далеко - обадете му се,както ще направя аз.
Важно е да показваме любовта си,но също толкова важно е и да казваме Обичам те!