CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

понеделник, 30 юли 2012 г.

Някога,някъде...

Някога,някъде бях гледала нещо,което ужасно много ме впечатли.
Кога някога-амиии,твърде отдавна явно за да мога да забравя къде точно съм го гледала.
Всичките ми опити онзи ден да го открия в необятния нет бяха увенчани с неуспех.
Изписвах го как ли не,сменях езици...Нищо!
Тогава реших,че ще си го направя сама,по памет.
Какво беше ли?Едно клипче как от йо- йо да си направим ябълка за фибичка.Беше прекрасно!И лесно.И без машина...знаете,много обичам това!
И когато преди дни бях помолена да развеселя едно черно потниче ( тук отварям голяма скоба: Носенето на черно в нашата култура е свързано с жалеенето на починал близък .Аз не го приемам!Не го разбирам така!Когато загубих един от най-близките си обични хора-моят баща,носих черно само няколко дни.Заради хората...Знам,че той нямаше да ме хареса в черно.Знам ,че истинската мъка е в душата и сърцето...А той винаги ще си остане там!Докато съм жива и помня...) не знам защо се сетих точно за ябълките.
След като не успях да ги открия,реших че ще си ги направя така,както ги помня.Мисля,че се получиха мноооого добре!
За всеки случай снимах процеса и сега с удоволствие ще го споделя с вас:

 Така-вдясно е първата,червената ябълка,която не снимах,защото не знаех какво ще се получи.
И сега започваме със стъпка първа: изрязваме си кръгче от желания плат и тропосваме цялото.

 стъпка втора : пристягаме добре и бодваме няколко пъти в средата,за да не се отваря.

 стъпка три : избираме си една страничка,ако въобще може да се каже така на кръга и прекарваме конеца,както е показано на снимката.

 Целта е да се получи тази вдлъбнатинка,характерна за ябълката.Бодваме няколко пъти, за да е по-здраво.
 Резултата е ето тази зелена ябълка!

стъпка четири: И за да заприлича ябълката на срязана наполовина приготвяме още едно йо-йо в бяло.Тук вече преподгъваме,като тропосваме,защото това ще е лицева страна и ще се вижда.Бялото кръгче е с около сантиметър по-малко от зеленото.След като го приготвим по същия начин като първото,го пришиваме с няколко скрити бода .

 стъпка пета : остава да дооформим ябълката.Пришиваме с няколко бода дръжка.Моята е от сатенена панделка .Беше много широка и затова отрязах съвсем тънка ивичка и обгорих със запалката.
 Следва и зеленото листенце-хубаво е да е плат ,който не се нищи.

 Воаля-имаме си три чудни ,сладки ябълчици!С тях можем да украсим всичко,каквото се сетим - отдайте се на въображението си!


Тъжното черно потниче...

 Вече много по-весело!
 И цветно!

Нека мислите ви бъдат цветни днес!Денят ви да е цветен!И цветно да ви е в сърцата!

сряда, 25 юли 2012 г.

Романтично утро

Или още-как едно обикновено потниче се превърна в шаби шик,котидж,винтидж или всички взети заедно само за няколко минути...
Сънувах ли ги дантелите-не знам!Знам само,че още с пропукването на новия ден и първите му признаци на живот под формата на слънчеви лъчи,отразени в прозорците на отсрещния блок, у мен също се зароди ново желание.
За дантелено утро...Извадих няколко рокли от гардероба,още толкова,че и повече дантели от шкафа и загледах умно как и къде все пак да си сложа някоя дантелка.
Да,ама не!Не им се получи на роклите да се украсят с малко романтика...
Затова пък ,едно потниче съвсем самичко се пребори за титлата Романтик за деня!
И всичко това се случи само за няколко минути.Толкова са нужни за да направите деня си нежен и красив.И романтичен...









Позволете на романтиката да залее сърцата ви и и се насладете!
Аз вече го направих.
Прекрасен да е денят ви!


вторник, 24 юли 2012 г.

Аз и котките

Някога това не съществуваше...
Аз и котките.Нямаше такова нещо!Имаше само Аз.Откак у дома влезе онова малко,сладко същество,което в началото беше Кити,а после се оказа Макси-нещата са различни.
Вече обичам котките!Преди дори не ги заглеждах.Котка-какво толкова?
А сега намирам по нещо хубаво у всяка...И си умирам за моя калпазанин!
Явно много са ми влезли под кожата, щом като се появи това,което ще видите след малко.
Но,да започна малко по отдалеко.Преглеждайки един руски блог ,попадам на линк към друг руски блог,където пък мацката беше споделила едно видео как се прави един конкретен пачуърк блок-мързелив ананас.Само дето сега не мога да го открия и да ви го споделя,защото това се случи почти преди месец.Тази публикация трябваше да се появи доста по-рано,но по обективни  причини ( машината ми нали си беше дала почивка...) става чак сега.През това време успешно успях да забравя къде точно гледах "нещото"
Факт е ,че го започнах още тогава,на мига!Рускинята разказваше как видяла този блок ( мързеливия ананас! ) и решила да опита от чисто любопитство.И когато блокът бил готов го беше превърнала в калъфка за възглавница.
Мен също ужасно ме съблазни "мързеливият ананас" и реших да опитам.Огледах се за някакви парченца и попаднах на тях-Котките!Това бяха едни изрезки от дамска риза,която си бях купила от втора употреба тъкмо заради прекрасните бродирано-апликирани котки с очички от цирконий!Прибавих още два подходящи цвята и се започна сглобяването на Ананаса!
Само да ви кажа-ужасно приятно и лесно е!Чак ми се иска да ушия цяло одеало с този блок.

Ураааааааааа!!!!!!!!Докато пиша това,се сетих че с помощта на Гугъл-преводач мога все пак да потърся.Успях!Намерих линка и клипчето.Можете да ги видите ето тук!
Та такаааа-когато и моят блок беше готов (размерите му се получиха 40/40,защото ших без всякаква ясна представа,ей така-за идеята!) ,аз също се запитах -какво да го правя сега този блок?Реших,че калъфка не ми трябва.И тогава сетих,че мога да го направя на чанта!За мен.
И започнах да куилтвам.С истинското краче за куилт,което си закупих от Аксиома.
За първи път!Опитах само на едно малко парче плат,стори ми се не много трудно и се прехвърлих направо на чантата.
Ехееее,оказа се,че си трябва доста тренинг за това...Обаче бях много упорита!
Докато се повреди машината...
И така нещото преседя,отлежа цели три седмици!Когато вярното ми другарче отново беше във форма дълго се колебах дали и как да продължа.Все пак,онази вечер събрах смелост и се заех отново да куилтвам.Малката ми дъщеря унесено ме наблюдаваше и сподели,че съм "задобряла".
Ентусиазма отново ме обзе и след няколко часа се появи тя-моята нова чанта с котките!
Вижте я:

Ето как изглеждаше блока,преди да започна да го куилтвам.


 Дотук бяха силите на машината,после се предаде...

 Съвсем първите ми опити и резултати в истинския куилт,с истинско краче!

  Иииииии-вече готовата чанта!

Котките.....






Ужасно много се гордея със себе си!И си се радвам на смелостта да опитам...
Вече разходих тоалета от горната снимка и бях толкова щастлива!
Иска ми се да опитвам още ,и още,и още....
Опитайте и вие -да се усмихвате,да обичате,да дарявате,да бъдете щастливи...
Несъмнено ще ви се получи!
Хубав да е денят ви!И прохладен!

неделя, 22 юли 2012 г.

Разни " прахосъбиратели "

Едно другарче,Мина , беше нарекла така един от албумите си със пачуърк-щуротийки .
Много ми хареса думичката!Толкова точно описва някои от предметите,които правим.
Като моите,които ще видите след малко.Понякога сама си се чудя -Защо го правя това сега?!За какво ще го ползвам?
И сама си отговарям-защото така иска сърцето ми!И ръцете ми...
Казвала ли съм ви как един ден,отивайки на работа,първо порових около едни казани за смет,където бяха изхвърлени невъобразими съкровища?Мъжът ми ме караше с колата ,та успях да се сдобия с два куфара,от онези старите,картонените и две канички като тази:

Бяха си май цял сервиз,ама пусто с мъж да ровиш из боклука е все едно да обикаляш МОЛа с него...Къде такова търпение!!!А имаше още толкова неща за вземане....
Както и да е,една от каничките вече живее втори живот у дома.Идеята е да бъде ваза,пък знае ли човек...






Приликата със саксията е съвсем случайна-чак след като беше готова вазата и се чудех : сега пък къде да я сложа?,чак тогава видях че са си лика -прилика и засега е ситуирана до нея!
Следващия "прахосъбирател" са едни чудни старонесебърски камъни,които лично събирах преди две лета :






Те пък са заели "почетното" челно място пред телевизора!За там си и бяха правени де!
Последната,засега поне, от събирачите на прах е една стара,стара кошница.Май и тя самата не помни откъде се взе у дома.През годините изпълняваше какви ли не функции,като включително приютяваше известно време дървата за огрев до печката.След като заслужено си почина две години на тавана,от скоро се превърна в чудесен фон за моите снимки:





Намеренията ми за нея са доста по-смели,но за това -когато му дойде времето!
И да не мислите ,че всичко това се появява ей така- от днес за утре?Нееее,тези неща не стават "на един дъх",като повечето ми работи!Това е процес бавен и изисква доста търпение.Свързано е с много чакане от чисто технологична гледна точка.
Сега ви оставям в ръцете на летния ден-насладете му се!
А аз отивам да довърша нещо ,отдавна започнато и нетърпеливо най-сетне да се появи на бял свят!

Happy !

Мдаааа,щастлива съм!Много!
И много доволна.
И благодарна!
Вече си имам всичко необходимо за истинско кръпкосване и куилтване.Което не ме прави автоматично истинска куилтърка,ноооо.....Трябва доста тегели да мина,докато сама да се нарека така!
Едно мило момиче,пожелало да остане анонимно ( само за публиката,не и за мен! ) ме ощастливи като ми изпрати безценни дарове!Вижте:

 Съкровището!

Една малка златна ножичка,по която толкова съм въздишала и напръстник,който ми е бил толкова необходим понякога и който по незнайни причини все не съм си купувала...

 Различни фигури за пачуърк...

 Най-важните-ножът,дъската и линийката...

Конци за ръчно куилтване и карфици за закарфичване...

Прекрасно е,нали?!Като дете им се радвам...
Благодаря ти ,мило момиче!