CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

петък, 30 септември 2011 г.

Дрешка,но не човешка или.........есенни рози

Определено вълната ,която ме залива този месец е оранжево-кафяво-зелено-жълта или казано накратко-есенна!
Нищо, че лятото тази година трудно иска да отстъпи мястото си на Златната есен.Нищо, че температурите са почти летни и аз все още  ходя със сандали.....Есента си се усеща пък и нашата нагласа през този месец си е като за есен.
В моите ум,душа,сърце,очи есента е оранжево-кафяво-зелено-жълта!Ако се върнете назад в блога ще видите,че точно такава и я пресъздавам в нещицата си.
Има и още нещо,което все още не сте видели-проекта за размяната!Моята изненада вече пътува към другарчето ми и аз тръпна от вълнение какво ще се случи при получаването и.
Нооооо-няма да ви покажа нищо сега!Ще оставя другарчето ми първо да го направи-ако иска де!Иска ми се изненадата да е пълна и затова като един истински партизанин ще запазя пълно мълчание......
Днес исках да ви разкажа и покажа нещо,което направих за една от най-добрите си приятелки (те са две и аз ги обичам толкова много!) .С едната ни свързва 40-годишно приятелство,а трите-вече 25 години !!!!Но, за това ще ви разкажа някой друг път,може би......
При едно от гостуванията на Галето (така се казва!) у дома тя твърде много се загледа по голямата ми Аглоанема (цвете,за тези които не знаят...).Обещах и че когато издънките пораснат достатъчно ще и дам да си я захване.За това цвете съм ви разказвала вече-то ме дари с повече от 20 издънки,които аз до една съм подарила!
След два дни е рожденният ден на Галето и аз знаех какво ще и подаря.В повечето случаи подарявам цветята захванати ,със саксийката.Така щеше да стане и сега....само че много ми се искаше да и подаря и нещо,което съм направила аз-да си има нещичко от моите нещица!
И тогава ми дойде идеята да ушия дрешка на саксията,в която ще е цветето!Две в едно-хем ръкоделие,хем цвете,отгледано от мен!
Та така-днес освен с шиене се занимавах малко и с градинарство.Да ви кажа -голям зор видях докато извадя издънката-не се даваше !!!!
Мисля че е време да продължа разказа си в снимки.............................

 Моята невероятна красавица!!!!!

 С две издънчици.........

Ей тази хич не се даде лесно!

 Голата саксия.......

 И нейната дрешка!

 Отблизо....

 Саскията облечена,цветето засадено-чакаме рождения ден!

 Малко снимки на дрешката от различни ъгли.....




Снимка за спомен с мама......

Както виждате гамата отново е същата -есенна!И розите са есенни......
Посрещнах и изпращам Септември с много обич-един от най-любимите ми месеци!
Пожелавам на вас,а и на себе си един добър,спорен Октомври!

вторник, 27 септември 2011 г.

Един специален ден!

Отново е септември!
Отново е 27 септември!
Отново денят е вторник!
Отново е почти лято!
Нещата сякаш са същите и не съвсем-минали са 23 години!
Красиви,вълнуващи,понякога тъжни,предизвикателни и малко трудни 23 години.Точно от толкова години съм омъжена и точно толкова години откак се появи на бял свят моята първа дъщеря-Вилияна!
Няма да ви описвам живота си през тези години.Няма да ви говоря за чувствата си към детето си-всички вие имате деца и знаете какво е майчина обич.......
Моята е по-специална,само защото си е моята и е към моите деца,това е!
Преди три години,когато дъщеря ми навършваше 20 години някак много емоционално преживях този момент.Още тогава усетих,че това вече не е моето момиче-то беше пораснала млада жена,която имаше достойнство,самочувствие,мечти!
Тогава,водена от някакъв порив написах ето това за нея:

На моето пораснало момиче,
което безкрайно много обичам!

Обичах те още когато си помислих,
че ще те имам!
Обичах те ,когато риташе в корема ми
и ми причиняваше киселини с дългата си косица!
Обикнах те с цялото си сърце,
когато видях розовото ти личице
с безкрайно сините големи очички!
Обичах те неистово,когато каза "мама"
и когато протягаше към мен малките си
ръчички да те гушна!
Обичах те и в детската градина
когато сплитах косите ти на плитки!
Обичах те и в първи клас,трептях
със теб пред прага на училището!
Обичах те,когато беше болна
и дори когато често недоволна!
Обичам те такава,каквато си!
Обичам те с всичките ти добри и лоши черти!
Ти си моето слънчице!
Гордея се,че порасна красива,умна и добра!
Пожелавам ти с цялото си сърце
да бъдеш щастлива-както и да
разбираш щастието!
Пожелавам ти да намериш мястото си
под слънцето и да се чувстваш
добре в кожата си!
Пожелавам ти да бъдеш обичана и да обичаш!
Обичам те,мое пораснало момиче!

Това беше преди три години......Тази година реших да и ушия една малка сладка жаба,защото вече съм ви казвала тя има един особен афинитет към жабите.Благодаря на Борянка,че така бързо се отзова на молбата ми за помощ ( за кройка) и аз успях тайно да ушия жабката.Получи се много мила и сладка.През цялото време докато я правех в главата ми звучаха някакви рими относно Жабораната в ръцете ми.Когато я завърших реших да дам воля и на словото си.Получи се ето това:

Жаба Жаборана

Жаба Жаборана
пак запя от рано
и събуди всички
птички и пчелички.
Слънчо и се смее,
блатото немее......
Жабата певица
е и хубавица!
Таз певица чудна
все държи ни будни.
С крякане и врява
навред огласява!
Много е кокетна....
да не кажем и суетна!
Вниманието обича
и все го привлича!
Мисли се за принцеса!
А принцовете....къде са?
Има си мечта голяма-
да стане певица като мама!
И да я обичат всички
животинчета и птички!
Пее и не спира!
Амииии....репетира!
Жаба Жаборана
песен пак подхвана!

Тази сутрин жабката беше подарена,заедно с посветения стих!Пожелах на детето един ден и неговите деца да си играят с тази играчка,а отговорът беше типичен за моята Везничка-"Че защо с моята?Не можеш ли да им ушиеш на тях други играчки?"
Сега се сещам,че още не съм ви показала Жаборанката....Ето я и нея:









За мен днес е един много ,много специален ден.....
Пожелавам на всички ви повече специални и незабравими дни!
След малко ще ходя на работа,а после,после съм канена на Рожденденски купон!!!!
Наздраве!

понеделник, 26 септември 2011 г.

Размяната.......

Обичам пауърка-много!
Обичам куилта-много!
Обичам ръчно направените играчки-много!
Всички вие,които следите моя блог знаете това.А и вие,които случайно отваряте моята страничка ще забележите неимоверната ми любов към ръчно направените неща.
Та тази моя любов ме запозна с едни прекрасни жени,които никога не съм виждала,но които ,смея да твърдя много обичам.Това са момичетата от сдружението "Пачуърк БГ"-едни много мили,жизнени,креативни,можещи жени!!!!!
Тези дами ми дадоха сили и увереност да продължа да се занимавам с това,което обичам най-много-майсторенето,ръчното!
Благодаря им!
С тях си разменяме платчета,помагаме си с кройки,идеи,съвети,правим си разни подаръчета....Въобще ,така мечтаният някога комунизъм за нас не е утопия,а една реалност.
Когато през пролетта на тази година беше организирана първата пачъурк-игра размяна (това е практика на жените-куилтърки по света,в която всека шие по нещо и изпраща на друга,като изненада,като темата е предварително обявена)  аз не посмях да се включа.Мислех си,че не съм достатъчно достойна за това,но тези жени ме накараха да повярвам в себе си и сега,когато беше обявена втората такава размяна никак не се и замислих даже.Ще участвам -и още как!!!!
Дори да не съм на нивото на повечето от момичетата,водеща ще е моята емоция,тръпка и чувство за принадлежност.Принадлежност към една можеща и позитивна група жени,които вшиват във всеки бод част от сърцето си......А сърцата им са наистина големи!
И така-това лирично отклонение в началото идеше за да поясни целта на днешното ми занимание.
Темата на настоящата размяна е кукленски куилт.Кукленски,защото размерите му ще бъдат такива- 50/50 см.И като подтема-есен,естествено,според сезона.
Много вечери,преди заспиване обмислях как точно ще изглежда моят куилт.През главата ми минаваха какви ли не есенни картини,а есента е толкова богата на багри,че възможностите са хиляди и изборът никак не може да е лесен.
За моя голяма радост съвсем случайно знам какво харесва моето другарче (или жената,на която трябва да пратя готовия куилт) и затова спрях да се чудя.Нарисувах си картинката,показах я на цялото домочадие и дочаках одобрение.Вече беше ред да направя и следващата стъпка-избора на платове и десени.
Е,тук дойде и най-трудното (засега!) -как да избера нещо като не го виждам?При парченцата ми цареше такъв хаос,че щеше да ми е трудничко да открия точната комбинация.И се наложи да се заема с нещо,което никак не обичам-подреждането на моята съкровищница!
Майкооооо,ако знаете само как съжалих по някое време ,че съм започнала.......Ми то си е много труд!Имах идеята при започването,че ще изхвърля ненужното,но познайте какво се случи?Ненужно нямаше!И най-малкото парченце вероятно някой ден щеше да ми потрябва и нямаше как да бъде изхвърлено,нали?!
С няколко почивки ( и няколко цигари,с което не се гордея!) все пак метчаният резултат дойде-всички платчета бяха грижливо сгънати и подредени,а оснвовната задача изпълнена!
Беше оформена купчинка с цветове,в които аз виждам есента.Естествено не всички ще вземат участие в проекта ми,но трябва да са ми под око за да мога да избирам.
От цялото редене и пренареждане се появи и още една купчинка-тази за Коледно-новогодишните ми евентуални проекти.....Цветове ,в които си представям Коледата.
Намерих и пликовете,грижливо прибрани,в които съм получавала разни нещица от момичетата.Толкова е мило това разменяне и подаряване,че сърце не ми е дало да ги изхвърля.И сега не ми даде-пак си ги прибрах!
Ще видите и малко снимки от работния ми процес днес,направени обаче със стария ми фотоапарат,който ненапразно носи името -Стар.Снимките не са качествени,но пък запечатоха един много важен момент от сътворяването.......Вижте:










Сега остава и да започна самия проект....Малко се страхувам,но още повече се вълнувам!
Пожелавам ви подобни приятни вълнения като моите!
Желая ви здраве!

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Майки и дъщери.......

Денят започна като всеки друг-ранно ставане (незнайно защо все се будя по тъмно,дори когато съм почивка,,,,,) ,сутрешно кафе с мъжа ми,целувка за довиждане,пулене в сутрешния блок на БТв и чуденка-какво да подхвана днес!Бях замислила много неща,като едно от тях беше подарък за рожден ден (поръчка от голямата ми щерка....),но понякогааааа-понякога нещата не стават така,както сме ги замислили!Докато ошетам това -онова у дома,да нарежа едни червени чушки за фризера ,да просна изпраното пране на терасата и се събуди малката ми дъщеря,която днес не е на училище заради празника.
Знаете,че имам две дъщери-моите принцеси,на мама слънчицата!!!!Обожавам ги!
Обожавам времето,прекарано с тях....... и все повече го ценя,защото то става все по-малко!Толкова обичах да си ги накипря,да им вържа косичките и да ги хвана за ръчичка към поредната разходка.Задаваха много въпроси,на много от които се чудех как да ги отговоря.Не спираха да се дразнят за нещо.Ядосваха ме.Разсмиваха ме.Нуждаеха се от мен.И аз от тях.
А сега?!
Сега прекарваме все по-малко време заедно-всяка си има своите приятели,своята среда и аз знам,че това е съвсем в реда на нещата!Това е живота.Не страдам,но се радвам на всеки миг прекаран с децата си.Знам ,че ще стават все по-голяма рядкост тези дни.
И така-когато малката ми дъщеричка стана от сън (не си мислете,че е било сутрин-нееее!Беше си обедно време вече!) я помолих да ми изправи с тяхната преса косата,защото си бях легнала с влажна коса след баня и тя стърчеше абсолютно във всички посоки.Има дни,когато я понасям,но има и такива ( като днешния!) когато беше невъзможно да се покажа така на улицата.
Музиката от компютъра беше усилена,детето ми изправяше косата и говореше,говореше....Обичам ,когато ми споделя-така се чувствам част от нейния свят!
Решихме,че ще се направим хубави и ще излезем на разходка-септември все още ни предлага чудесно време и щеше да е грехота да го пропилеем у дома!
Детето ми направи косата,гримира ме....Знаете ли какво означават за мен тези мигове?!Незабравими!!!!Най-хубавото на този свят!
Още като ученичка знаех,че моето призвание е да съм майка.Смееха ми се....Но и днес аз знам,че това ме прави силна ,и можеща,и знаеща.Чувствам се изпълнена и пълноценна!!!
Имахме чудесен ден и понеже смятам,че едно удоволствие,когато не е споделено не е достатъчно пълно,затова го споделям с вас.


Началото.......






На тази снимка ни снима една позната (или по-скоро далечна роднина).В днешния празничен ден паркът беше почти пуст и беше трудно да намериш някой ,който да помолиш да те снима.На една пейка обаче седяха моята позната и нейната вече възрастна майка.Сами.Бяха много мила гледка.Страта жена има проблем с очите и дъщеря и редовно я извежда на разходка
Майки и дъщери.........
Нашата разходка продължи в разговори,смях,кафе и сок,посещание (което не се размина само с гледащо посещение....!) на магазин за обувки......
Дребни,малки,обикновени неща,които направиха денят ми необикновен!!!!!




Откраднати минути за споделяне със сетричката ми..........





Днес изживях поредното парченце от живота си......Без него той нямаше да е цял и пъзелът някак си нямаше да се намести и заприлича на красивата картина,наречена живот!!!

 Пожелавам ви една прекрасна есенна вечер и споделени мигове!

неделя, 18 септември 2011 г.

Амелия със златното сърце

Амелия се появи у дома като начало на Коледно-новогодишната серия от куилт,пачуърк,играчки и всякакви нещица за празниците.Надявам се тя да е едно добро начало на едно добро продължение,а не само начало!
Днешният ден беше приятен,.спокоен,отпускащ,зареждащ,мил и чаровен.Той носеше жарта на лятото,очарованието на ранната есен,уюта на семейството,страста на любовта.....Представете си всичко това в едно-един истински жив ден!Едно парченце от живота ми,което ме кара да се чувствам жива и .......себе си!
След като се събудих с усмивка и целувка до любимия си човек и после закусихме с порасналите ми дъщери с мъжа ми отидохме на разходка в парка.Снимки от разходката може да видите ето тук
Много трудно се качват снимки в блога и затова се отказах да ви разкажа повече,а иначе толкова ми се искаше да споделя преживяното с вас......
След вълшебния предиобед дойде ред и на спокойния следобед,когато се чудех да подремна ли или да се захвана с нещичко.......Отдавна се канех да започна с Коледно-новогодишните нещица и все така си оставах -с каненето.От няколко дни бях решила да правя ангелче-нещо,което видях някъде в нета и много ми хареса.Естесвено щеше.да  бъде направено по "моему",ноооо....
Започнах да ровя в парцалките си и тогава ми дойде идеята за Амелия!
Правейки цветята от органза съм събрала какви ли не парчета тюл,дантела и всякакви такива материи.Някои от тях само ме заблуждаваха,че ще станат за цветя-просто се палеха при обгаряне,а не се топяха.Все пак ги запазих,защото си мислех,че някой ден ще ми влязат в работа.
И този ден дойде!Няколко такива бели парчета ужасно ме изкушиха да заменя плануваните ангелчета за Амелия.Вече я виждах в ума си и нетърпението ми да я направя дори ме накара да зарежа обедните чинии в мивката и да бързам,да бързам....
Амелия е един чисто бял ангел (каквито мисля трябва да са ангелите....) ,дори косичката и е бяла!
Амелия има златно сърце и е най-милото и добро ангелче на света!
Много ми се иска Амелия да отиде в дом,където ще бъде обичана,защото тя го заслужава!
Нека ви я покажа вече-Амелия:::::::::::::::::



















Като един истински ангел Амелия е лека въздушна,ефирна.Тя няма телце-само главичка.Дори ръчичките и са нещо като лапички,пришити в ръкавите.Направена е да виси и още по-добре е ако може да се върти и поклаща за да се вижда отвсякъде и да създава усещане за полет,небе,нещо чисто и невинно.
Тази вечер аз и ангелът Амелия ви желаем лека нощ и ангелски  сънища!

събота, 10 септември 2011 г.

Французойки...........

Мдааааа,днес имах гостенки-французойки!И за бъда още по-точна-от северна Франция,Лил.
Защо чак от там ли? Преди няколко месеца,когато жената на братовчед ми се прибра от там (където живеят с моят батко!) ми донесе купчина платчета,идеални за пачуърк!Вече съм ви казвала за това......толкова им се радвах!!!!!И все още им се радвам и си ги ползвам съвсем пестеливо-нали знаете -като някакъв прекрасен шоколад,от който отхапваш по малко,защото те е страх,че един ден ще свърши......
И така- днес реших да използвам част от тях като направя едни много симпатични и мили охлювки,които бях видяла преди повече от година в нета.
Дълго беше пътуването на моите гостенки ( каненето ми беше мноооооого дълго.....!) -все пак Франция е тооооолкова далеч,а и те не са от най-бързите същества на планетата!
Но пък радостта ми при появата им си струваше дългото чакане (докато си осъществя идеята!) и напълно резонно си заслужиха да изпият по един чай във френския сервиз,който ми беше подарен ми от Сиси (съпругата на батко!) при едно от предишните гостувания в родината!









Моите гостенки са много кокетни млади дами и определено имат доста френско у себе си.Като оставим настрана,че повечето от телцата им са направени от френските платчета,те изглеждат като истински французойки от деветнадесети век!
Финни,изискани,глезени госпжици............и мнооооооого суетни!!!!!
Естесвено че приеха на драго сърце да позират за снимките,които предложих да им направя-та те се чувстваха толкова красиви в свежите си дрешки и с невероятно кокетните си шапчици!














Естесвено,че пожелаха да се снимат и при френските кактуси,които дойдоха също от френския Лил.......




















Пожелавам си моите гостенки бързо,бързо да си намерят нов дом ,в който да се чувстват също толкова добре ,колкото и у дома!

Нищо,че не са от най-бързите същества на планетата........,но пък са крсаиви ииииии-все пак-Французойки!!!!!!