CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

петък, 29 юли 2011 г.

Жълтият подарък

Нееее,този път не съм правила подарък за никого!!!!
Този път аз получих подарък!!!!!
Жълт подарък!!!!
Вече съм ви разказвала за Танчето от Перник,която познавам от групата за пачуърк във Фейсбук.
Имам чувството ,че я познавам толкова добре и толкова отдавна......
Тя сега седи и чака да разбере дали съм получила поредното си колетче от нея.....
Аз пък,типично в неин стил малко ще се пошегувам,като не и отговоря ,а първо публикувам тук моите чувства и емоции днес!
Та днес получих аз колетчето-какво ти колетче-цял колет си беше!!!!След като взех кашона от пощата и предварително се бях снабдила с 10 литра пръст за цветя смело поех към в къщи.Да ,ама не!Стигнах до най-близкото кафе и си поръчах студен чай и запалих цигара,като междувременно се бях обадила на малката ми дъщеря да дойде да ме посрещне,защото ми беше невъзможно да се прибера с малкото "колетче".
В кашона имаше всякакви цветове трико за кукли и разни други нещица,но знаете ли-имаше нещо,което предизивка у мен неистово умиление!!!!Имаше ето това:






Каквото и да имаше вътре,опаковката ме докара до хълцане!Погледнете само-винаги съм мечтала да си изработя подобно нещо за бурканчетата,но не е ясно какво точно ме е спирало.И днес една моя мечта се сбъдна!Ръчно бродирано,завързано с дантелка.....Боже,каква прелест и сладост!










МИЛА ТАНЧЕ!НЯМАМ ДУМИ (макар че все си мислех,че имам дар слово!) ДА ИЗКАЖА КОЛКО МНОГО МЕ ЗАРАДВА ДНЕС!НАПРАВИ МИ ДЕНЯ МИ КРАСИВ И СМИСЛЕН!ВСИЧКИ КАТО ТЕБ МЕ КАРАТ ДА ВЯРВАМ ,ЧЕ ДОБРИТЕ ХОРА ОЩЕ ГИ ИМА ПО СВЕТА,НЕ СА СЕ СВЪРШИЛИ!!!!!БЛАГОДАРЯ!

И за да не я мъча повече Танчето да чака моят отговор,набързо ще ви покажа и какво направих с почвата дето си носех с колетчето.Няколко цветя бяха пресадени,преместени в по-големи саксии.След като приятелка онзи ден ми подари една голяяяяяма саксия за големия Бенджамин ,реших че и още някои цветенца имат нужда от преместване,всяко от които зае мястото на предишното.











Остана една малка саксийка,където най-вероятно ще бъде настанен някой от кактусите ми.
Иииии-все още не знам какво има в бурканчето,но ми се иска да не го разбутвам до края на живота-толкова много ми харесва!!!!!
Знаете ли?Винаги съм си мислела,че съм бедна.Напоследък обаче,се убеждвам,че съм много богат човек.Та аз имам най-ценното-моето семейство и моите приятели!
Пожелавам на всички,които някога биха отворили моята страничка да имат моето богатсво!
Безценно е!

Нов проект

Обикновено съм много последователна в проектите си-не скачам от един в друг,без да съм ги завършила.Нетърпението ми да видя какво ще се получи като краен резултат ме карат да бъда търпелива и да довърша започнатото!
Не съм сигурна обаче,че точно така ще се получи с този,последния ми проект.Наумила съм си да си правя постелка за пред банята.От онези, трикотажни плетени ленти,които така заплениха въображението ми.Не мога реша дали да бъде в два цвята или повече....дали да въртя кръгчета или да се опитам да постигна квадратче и да се получи истински паучърк от трико.Дали да е кръгла или правоъгълна постелката.....И още куп въпроси!Да не говорим,че ако остана на варианта много цветове ми трябва още трико в различни такива,а засега си нямаммммм.....
Ето какво успях да направя вчера ,преди работа:





За тези,които искат да опитат,ще поясня ,че лентите са с ширина около 2 см.При изплитане се получава плитка с около 1 см. ширина.





Ето до това стигнах вчера,но ми се струва,че няма да е крайният вариант!!!
Затова си мисля,че този проект,няма да е от онези,направени на един дъх....
Надявам се чакането да си заслужава резултата!
Пожелавам ви красив и слънчев ден,изпълнен с очакване и трепети,с емоции и надежди, с красиви чувства и мечти!

сряда, 27 юли 2011 г.

Цвети и Сю

Днес имах и още една бърза поръчка....
Малката ми дъщеря Симона щяла да ходи на рожден ден и искала аз да ушия подаръка.Като изключим това,че ми каза в последния момент и трябваше да бързам,бях особено поласкана от тази поръчка.Това,че едно 16-годишно дете ми имаше доверие и ми поръча подарък за приятелка е едно много голямо признание за мен.Оценявам факта,че пренебрегна събирането на пари за общ подарък и предпочете аз да зарадвам рожденничката.
А рожденничката е едно мило цвете на име Цвети.
Цвети е приятелка на моята Симонка и много харесва нещата,които правя (което също много ме радва,защото това са деца,а те имат неподправено чувство за всичко!!!) и затова с огромно удоволствие се заех да и ушия подаръка!Знаех че ще бъде оценен и харесан,защото е персонален и направен с много чувство и емоция!
На тази снимка са Цвети и моята Симона в училище:






Цвети е вляво-и двете са едни очарователни смугли красавици!!!!!
Беше решено ,че подаръкът ще е възглавничка с калъфка.
И проекта започна с ето тази рисунка:





После рисунката беше нарязана и приготвена основата на калъфката:





Обожавам Сю!Толкова ми е мила и сладка,че мога да я апликирам в каквито се сетите варианти и никога няма да ми омръзне-много благодарен образ е това момиченце!
Иииии .....започна великото апликиране!Толкова пъти смених конеца на машината ,че дори и да искам няма как да си спомня.Най-лошото беше,че ми изгоря крушката на машината и вдяванвто на конеца в иглата си беше истинско геройство от моя страна.
Нооооо-всичко приключи много добре и ето и апликацията,малко преди да се превърне в калъфка:



Много ми се искаше кошничката с цветя да прилича на истинска и с конец вълнена прежда май успях да го постигна.Цветята в нея са йо-йо ,а листенцата са от онези цветя,дето се получават от сгъване на кръг на полукръг и после на четвърт кръг:



И калъфката вече е готоваааа:






Още малко снимчици от днешната ми бърза работа-надявам се не е станала -срам за майстора!



















И временно подредена (докато бъде подарена...) при възглавничките на моите деца:


Ще очаквам с нетърпение и вълнение реакцията на Цвети от подаръка,а на вас пожелавам едно трепетно очакване за нещо красиво и вълнуващо!

Оранжеви пилета

Само да не си помислите сега,че отново ме е заляла оранжевата вълна!Неее!
Вчера,в много късния следобед,да не кажа почти ранна вечер,ми се обади сестра ми с молба.Била поканена на купон по случай нова Оранжева кухня.Молбата и беше да ушия едни Оранжеви ръкохватки,като жест към домакинята.....
Да ,обаче и трябвали за утре-тоест днес!Отдавна имах желание да направя едни ръкохватки дето бях видяла някъде из необятния интернет и сега случаят беше тъкмо такъв,тъй че приех предизвикателството без много ,много да му мисля.само дето времето доста ме притискаше.Започнах още снощи с правенето на кройката и подбора на цветовете:








Нарочно публикувам всичко това,за да могат онези от вас,които искат да си направят подобни пилета да могат по-лесно да се ориентират в процеса на работа.

Кройката се срязва (като след като ги завърших ,разбрах,че срязването трябва да е малко по-навътре,за да могат ушичките,където влиза ръката да са по-големи и по-удобни>...)  и се изрязват от плата още по две части освен цялото пиле:





После дойде моментът със сглобяването и тъй като не можах да измисля друг начин уших всички части като отделни такива,обърнах и подших на ръка за да затворя дупката:
Преди затварянето на цялата ръкохватка се пришиват и опашчицата и гребенчето на пилето,които са много тясно бие,всъщност:




Цветенцата в задната част на тялото са апликирани предварително,а сърчицето в средата е тегелирано след завършване на цялото изделие за да се получи мини-куилт:


Има и няколко ръчни бода с памучна прежда-ей така-за разкош!
Ето и готовите вече ръкохватки (сън не спах ,за да успея!!!) :














Опитах ги на една празна тенджера-удобни са:





Погледнах и как биха висяли закачени някъде в кухнята:





Аз изпълних моята част от сделката......сега остава купонджийките така добре да полеят новата Оранжева кухня,че гозбите в нея винаги да са вкусни,красиви и подправени с щипка любов!
Наздраве!

събота, 23 юли 2011 г.

Йо-Йо в черно и бяло

И двете ми дъщери,също като майка си ,са голеееееми кипри!Бивша моя колежка уши на малката ми щерка рокличка,лятна,тип балон в черно и бяло.Детето обаче прецени че не може рокличката да си остане таква една обикновена и понеже се беше влюбила в моите Йо-йота реши че моментът да ги използвам е много подходящ.Събрах няколко различни платчета  черно и бяло на точки и занимавката започна.Беше ми приятно и ги направих с удоволствие,защото бяха за една от моите принцеси!Изключвам само момента с бързането,защото трябваше да е готова за излизането вечерта,а пък аз все пак бях на работа през деня.....Ама какво да се прави-майките на всичко са готови за дечицата си!!!Само преди няколко дни,когато голямата заминаваше на море набързо трябваше да спретна цвете,да стесня една блузка и да удължа една рокля.....Еееех,майчини радости и неволи!Да са ми живи и здрави и двечките-винаги ще бъда до тях и ще давам всичко от себе си за да мога да ги направя идея по-щастливи!Ето и Йо-йотата:

















Щастливото ми дете с новата си рокличка........
Ако види че съм я качила тук без грим и с неоправена коса -как само ще ми се сърдиииии!!!!!!!
Пожелавам на всички жени моите сладки майчини неволи и радости!!!!!

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Пипи

Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче !!!!!!!
Даа,така се казва последната ми Тилда кукла!Родена е не в онези далечни времена,когато ние самите бяхме деца,а само преди броени минути!!!
В началото беше ето това:




Много отдавна ми се шиеше кукла и реших,че днес е крайно подходящ ден за това.....Розовото трико ,с което разполагах щеше да ми стигне само за малкия вариант на куклата и затова нямаше какво да му мисля.Незнайно защо,но реших че трикото няма да се шие добре на машината....Не че не съм шила и друг път трико или пък и днес не ших впоследствие,ноооо-един импулс ме накара да вдяна иглата и да започна да си боцкам частите докато изгледах сутрешния блок на БТВ,или по -скоро изслушах шиейки.И друг път съм казвала,че много обичам да шия на ръка....пък и така куклата ще си е наистина NAND MADE (тук си представете узмихната емотиконка...!)
И така-всички части бяха ушити,напълнени и сглобени и се получи ето това НЕЩО:




Малко странна ,нали?Дотук  всичко вървеше гладко и без проблеми,но сега вече си зададох въпроса:Ами сега-какво да я правя?С какво да я облека?Обичам куклите ми да имат свой собствен живот и обикновено са част от някакъв сюжет.Да,обаче,днес нямах никаква идея какво искам да правя с това розово нещо??????
Не се и тревожих дълго-отворих торбата с кълбетата,които използвам за косички на куклите и отговорът сам ме намери,когато съзрях рижавото кълбо.Вече знаех-ще имам своята Пипи!!!!
От тук всичко тръгна отново гладко и по вода (с малки изключения-като например че се наложи да сложа тиранти на панталонките и,защото ластикът им дойде твърде широк и щяха да и падат.Но какво пък-все пак това е Пипи-на нея всичко и отива.....!!!!)
След като моята малка лудетина беше готова, започна да се разхожда около мен още един настойчив въпрос:какво ще има Пипи в ръцете си?Всичките ми кукли си имат по нещичко,не можех да оставя точно Пипи с празни ръце,нали?Господин Нилсон щеше да ми е доста трудно да направя,затова и направих коня!!!!Е,да не си помислите че ших истински кон?!Нееее,просто едно конче на пръчка ,с каквито обичат да си играят момчетата и днес.
Знаете ли,днес денят ми започна прекрасно,с едно стихотворение .После започнах да правя моята Пипилота и през цялото време си спомнях части от невероятните разкази за нея и нейните приятели.Върнах се в детството си и ми беше много хубаво....Книгата на Астрид Линдгрен си остава и до днес едно от най-любимите ми четива,а пък нейната героиня-моя приятелка.
Имам си един много,много любим израз,който често си повтарям ,а цитирам по различни поводи и на другите.:Попитали Пипи Дългото Чорапче -Можеш ли да плуваш?
Пипи отговорила: Не знам,може и да мога-никога не съм опитвала!
Та така ,и аз като Пипи,разбирам че съм способна на много неща,след като ги опитам.
Май е време вече да ви запозная с Пипи,моята Пипи:





































Пипи е едно много весело и безгрижно момиче.Пожелавам ви весел и безгрижен ден и нека детското у вас никога не ви напуска!

сряда, 20 юли 2011 г.

Подарък в розово и лила

Следващото нещенце,което започнах запленена от техниката с нарязани трикотажни ивици,бе определено за подарък още преди идеята му да ми бе съвсем ясна!!!!
Не е решено и за кого ще е подаръка.....ама трябваше да го направя!
Толкова ми харесва това сплитане,че не мога да се спра.Напомня ми за годините,когато порасналите ми вече момичета бяха малки човечета и аз всеки ден сплитах косичките им и им слагах разноцветни панделки и ластичета.Само който има момиченца и е правил това може да  разбере каква носталгия изпитвам по онова време.Никога вече няма да се върнат моментите,когато децата са безпомощни и зависят изцяло от твоето умение,от твоите грижи,от твоята любов......Цял живот се стремиш да ги порастиш,да направиш от тях умни и можещи зрели хора и когато това се случи се чувстваш някак самотен и непотребен.......Да не си помислите сега,че децата ми не са покрай мен и затова така се размечтах?Нееее,до мен са,и двечките,слава на Бога!Но онези години ,когато им плетях плитчици винаги ще ми липсват.Както може би след двадесет години ще ми липсват сегашните тревоги по тяхното израстване и успешен старт в живота!
Май много се отнесох ,нали?!
А просто исках да разкажа за подаръка в розово и лила....
Ама такава съм аз-философ!Майка ми ме наричаше "дървен философ",когато бях малка.....
Та за подаръка..Така и още не съм решила кой ще е щастливеца,който ще получи поредното ми нещенце.Имам няколко идеи,но докато аз мисля ,вие вижте малко снимки от лилаво-розовото ми днешно приключение:




















Пожелавам ви лилаво-розови емоции и прекрасно настроение,въпреки оранжево-жълтия код за опасно високи температури навън!Стойте на хладно и пийте повече течности.....и се усмихвайте-светът е чудесен!!!!

вторник, 19 юли 2011 г.

Нова любов......

или поредното парченце от живота ми!
Дааааа,нова любов се появи в живота ми-нова страст,ново нещенце ,което да занимава мислите ми,сънищата,проектите.....Абе,с една дума си намерих нова занимавка и затова е виновна ето тази мила женица с нейните страхотни хрумки:........
Емилия се казва жената и прави невероятни нещица.Познавам я от групата за пачуърк във Фейсбук и съм много щастлива с новите си талантливи приятели.
Та, вдъхновена от красотите на Еми днес и аз направих ето това:






Направих го абсолютно на един дъх и без много ,много да му мисля.Не съм обмисляла и модела-просто с такова трико разполагах и затова реших ,че ще е диня (ако не сте разбрали -диня е! )
Това са едни неща дето могат да се ползват за украса,но в моя случай това ще служи за ръкохватка за горещо.


Ще си виси ето тук: (ако ,разбира се не го подаря на някого....):







И нали знаете че като си харесам нещо-нямам спирка!!!Веднага започнах да обмислям кого да зарадвам с нещо подобно,защото на мен много ми се правеше това!Този път ще е Ани(моята бивша колежка и много добра приятелка!) Знам ,че кухнята и е в жълто-кафяво-оранжево и ми трябваха подходящи цветове.....И точно тогава падна жертва ето тази омаляла блузка:





Беше нарязана на ивици.......





Изплетена на плитки:





После още няколко:





Монтирана върху възглавничката от дивана:





И след едночасово шиене на ръка се получи ето това:





Може да се използва като подложка за горещо:





Като пано за стена:



Или просто като аксесоар някъде из дома.......
Сега отивам да го занеса на колежката,а вие се усмихнете-животът е прекрасен и ни поднася прекрасни изненади!!!!!